О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 13.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 311 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Р. С. от [населено място], Ш. област срещу определение № 325/05.12.2016 г. по гр.д. № 3613/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка за отмяна на влязло в сила решение.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че жалбоподателката няма правен интерес да иска отмяна на атакуваното решение, тъй като не е участвала като страна в производството и не е обвързана от решение № 1/04.01.2016 г. по в. гр.д № 661/2015 г. на Шуменския окръжен съд, с което нито се признават, нито се отричат нейни права. Изложени са съображения, че Л. Р. С. не е имала качеството на необходим другар на страната на ищците или ответниците по делото, образувано по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, не е страна в спорното правоотношение, предмет на това дело, и постановеното по този иск решение не разпростира действието си по отношение на нея, нито уврежда правата й. Жалбоподателката е сключила предварителен договор с ищците по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който е поето задължение за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на един от спорните имоти, но същия няма вещно действие и не прехвърля право на собственост върху имота или идеална част от него. Същата е станала носител на облигационното право да иска сключване на окончателен договор, но не е придобила собствеността върху спорния имот или идеална част от него и не се явява частен правоприемник на ищците по установителния иск за собственост, с правоприемство настъпило след предявяване на иска, и влязлото в сила решение по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК не разпростира действието си по отношение на нея, поради което е прието, че същата не е процесуално легитимирана да иска отмяна на влязлото в сила решение и подадената молба по чл. 304 ГПК е оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Определението е правилно. В чл. 303 и чл. 304 ГПК изчерпателно са посочени лицата, имащи право да инициират извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, а именно заинтересованата страна или лицето, спрямо което решението има сила. В конкретния случай Л. Р. С. не е взела участие в съдебното производство по установителния иск за собственост и влязлото в сила решение няма сила на пресъдено нещо спрямо нея. Противното би означавало, в нарушение на установената в чл. 26, ал. 2 ГПК забрана, да се придаде правно значение на обективирано в молбата за отмяна упражняване на чужди процесуални права. Още повече, че не се касае за упражняване чрез косвения иск по чл. 134 ЗЗД на чуждо потестативно процесуално правомощие на длъжника от неговия кредитор, в каквато насока са изложените в частната жалба доводи, а до иницииране на специално уреденото извънинстанционно производство по отмяна.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за законосъобразно по съображенията, изложени в него, към които настоящият състав препраща съгласно правилото на чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК. То следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
П о т в ъ р ж д а в а определение № 325 от 05.12.2016 г., по гр. д. № 3613/2016 г. на Върховния касационен съд, IІІ г. о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: