О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 14.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 753/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. С. К. от [населено място], с вх. № 109 от 10.01.2019 год. против разпореждането от 27.12.2018 год. по гр. д. № 38/2004 год. на Радомирския районен съд, с което е върната молбата му вх. № 5748 от 27.11.2018 год. за отмяна на влязло в сила решение № 273/2009 год. по гр. д. № 6329/2007 год. на ВКС.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с искане за неговата отмяна и изпращане на делото за ново разглеждане заедно с друго, цитирано дело.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК пред Пернишкия окръжен съд, който съгласно разясненията в т. 12 от ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС е изпратил същата за произнасяне по компетентост на ВКС. Макар и допустима, разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният Радомирски районен съд върнал подадената от Д. К. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК на влязло в сила решение на ВКС по гр. д. № 6329/2007 год. поради неотстраняване на указаните нередовности, съгласно чл 306, ал. 1 ГПК – липса на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, вписване на молбата за отмяна и представяне на препис за връчване на другата страна. Горните указания са съобщени на молителя на 19.12.2018 год. и не са изпълнени въпреки постъпилата молба от 21.12.2018 год.
Изводът на първоинстанционния съд за нередовност на молбата за отмяна и след съобщаването на констатираните нередовности по чл. 306, ал. 1 ГПК е правилен, поради което правилен е и изводът за връщането й, съгласно чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК /както се поддържат в подадената молба/, както и когато изобщо липсват изложени съображения. Правилно в обжалваното разпореждане е прието, че молителят не е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, както и на останалите такива, въпреки дадените указания. Както се прие в т. 10 на цитираното тълкувателно решение преценката дали страната се позовава на относими към релевираните основания обстоятелства или доказателства, е относима към допустимостта на молбата за отмяна, а не към нейната основателност. В случая липсват каквито и да е твърдения, относими към някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, на които се иска отмяната, както в подадената на 27.11.2018 год. молба с вх. № 5748, така и в последващата такава след съобщението на съда за отстраняване на нередовности – с вх. № 6150 от 21.12.2018 год., като посочването на предходни молби и други дела с твърдения за връзка между тях по повод претендираното от молителя право на собственост върху посочен имот не представлява такива обстоятелства, нито могат да бъдат предмет на разглеждане в производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, както и в настоящето производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Те представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, чиято отмяна се иска, като същите са били обсъждани в хода на осъществения инстанционен контрол. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, каквито в случая не са надлежно обосновани. Затова и правилно, както разпорежда чл. 306, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 286 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че констатираните нередовности в молбата за отмяна не са отстранени и е върнал подадената нередовна молба. Обжалваното разпореждане е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 27.12.2018 год. по гр. д. № 38/2004 год. на Радомирския районен съд, с което е върната подадената от Д. С. К. от [населено място] молба вх. № 5748 от 27.11.2018 год. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК на влязлото в сила решение № 273/2009 год. по гр. д. № 6329/2007 год. на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: