О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
С о ф и я, 15 април 2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 14 а п р и л 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 215/2009 година.
Производството е по чл.43 т.1 от НПК, образувано по искане на Районен съд – София за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на същия съд НЧХД № 879/09 г.-ІІІ н.с., прекратено и препратено му за разглеждане от Бургаския районен съд.
Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за основателност на направеното искане.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
Наказателното дело като НЧХД № 3224/2008 г. е образувано по описа на Районен съд-Бургас по тъжба на Д. Д. Д. от Бургас срещу Х. Б. П. от същия град с обвинения по чл.148 ал.2 вр.ал.1 т.2 вр.чл.147 ал.1 от НК и по чл.148 ал.1 т.2 вр.чл.146 ал.1 от НК. След образуване на делото, с разпореждане от 11.11.2008 г. производството е прекратено и то е изпратено по подсъдност за разглеждане и решаване от Софийския районен съд, на основание чл.36 ал.1 от НПК, в чийто район, по данните в тъжбата, е извършено инкриминираното деяние, като е изходено от местонахождението на студиото и адреса на редакцията на електронната медия, излъчила интервюто с обвиненото лице. Постъпвайки в този съд, то е изпратено на ВКС с искане на основание чл.43 т.1 от НПК да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, заради местоживеенето и на двете страни по делото извън София, а именно в района на Районен съд-Бургас, които щели да бъдат неоправдано натоварени със сериозни разноски.
ВКС намира искането за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Хипотезата на чл.43 т.1 от НПК предвижда промяна на местната подсъдност на дадено дело по решение на ВКС в случаите, когато “много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. В случая, обвиняемият е един, а няма посочени каквито и да е лица като свидетели, т.е. тази хипотеза е предвидена при налични, а не предполагаеми затруднения по призоваването на значителен брой лица, привлечени като обвиняеми или допуснати като свидетели – обстоятелства, които в случая не са налице. Още повече, при единствено доказателствено искане за прилагане по делото на видеозапис на излъченото интервю, в което се твърди деецът да е изрекъл обидните и неверни позорящи тъжителя твърдения, а той следва да се изиска от студиото на медията в София, обстоятелство, относимо и за определяне местната подсъдност на делото съобразно разбирането на правната наука и на законодателя, че където е извършено противоправното деяние, там се намират и най-лесно ще се открият и съберат необходимите доказателства за установяването му и за дееца. Всички останали аргументи на съдията-докладчик и на прокурора от ВКП биха имали стойност само ако ангажираните от страните доказателства и доказателствени средства изискват по-големи усилия от обичайните за съда и страните по осигуряването им, с което би се накърнил и принципът за постигане на правосъдие в разумен за тях и обществото срок.
Делото следва да се върне на Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждането и решаването му по същество.
Поради изложените съображения и на основание чл.32 т.3 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА прекратеното по описа на РАЙОНЕН СЪД – СОФИЯ НЧХД № 879/2009 г. на същия съд за разглеждането и решаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: