2
гр. д. № 471/2010 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 59
София, 16.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от председателя Ж. С. ч. гр. д. № 471/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Р. А. Р. е подал частна касационна жалба срещу определение от 12.08.2010 г. по ч. гр. д. № 653/2010 г. на окръжен съд П., с което е потвърдено определение от 28.05.2010 г. по гр. д. № 325/2010 г. на Велинградски районен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 325/10 г. на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, поради това, че в същия съд е било заведено по-рано друго дело между същите страни, на същото основание и за същото искане. Относно предпоставките за допускане на касационна проверка е направено позоваване на всички установени с нормата на чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК. Поддържа се необоснованост на извода, че спорът е решен с влязло в сила решение постановено по друго дело, тъй като съдът необосновано е приел наличие на идентичност на предмета по двата иска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежат на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Предмет на предявения от касаторът иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, въз основа на който е образувано гр. д. № 325/2010 г. на Велинградски районен съд, е имот, съставляващ нива с площ от 6.00 дка, индивидуализирана с граници: от север – А. А., от изток – дере; от юг – ливада на Х. А. и от … ( вероятно запад) – С. А.., в м. „Хановете” в землището на[населено място], [община]. Касаторът, ищец по иска, е поддържал, че този имот неправилно е възстановен на наследниците на М. А., ответници по иска, като част от признатата им за възстановяване естествена ливада с площ от 10.104 дка, заснета с пл. № 121035 по картата на възстановената собственост.
Искът по гр. д. 180/2007 г. на Велинградски РС е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и има за предмет спор за принадлежността на правото на собственост върху северната част с площ от 10.400 дка от имот пл. № 1201022, в м. Хановете, в землището на[населено място], целия с площ от 14.804 дка., към момента на кооперирането му. Твърдението е за това, че тази спорна част е образувана от две съседни ниви, собственост на наследодателя на касатора А. А., едната с площ от 3.5 дка, а другата с площ от 6.5 дка. От представената извадка от регистър на земеделските имоти с историята на имот № 121022 към 19.05.2010 г. се установява, че партидата на този имот е закрита поради разделянето му на два имота: № 121034 с площ от 4.7 дка и № 121035 с площ от 10.104 дка записан като собствен на наследниците на М. А.. От тези доказателства е намерено, че повдигнатият спор за собственост вече е бил разрешен с влязло в сила решение.
В частната касационна жалба не е формулиран процесуален, който е от значение за разрешения от съда въпрос за допустимостта на иска. Формулираният въпрос за идентичността на предмета на спора по гр. д. № 325/2010 г. на В. и по гр. д. № прекратеното дело и по гр. д. № 180/2007 г. на Велинградски РС е фактически и той е разрешен въз основа на данните по делото.
Съобразно това не е налице основание за допускане касационна проверка на обжалваното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 12.08.2010 г. по ч. гр. д. № 653/2010 г. на окръжен съд П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2