2
определение по гр.д.№ 3190 от 2019 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3190 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бъч Бул“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Б. Т., срещу решение № 3278 от 08.05.2019 г. по гр.д.№ 5074 от 2018 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав, поправено с решение № 3366 от 09.05.2019 г., с което е потвърдено решение № 181169 от 26.07.2017 г. по гр.д. № 70999 от 2014 г. на Софийски районен съд, 48 състав за уважаване на предявения от Т. Е. З., Г. Й. Е., П. Т. Ф., М. П. Т. и Г. П. Т. /последните трима конституирани в хода на производството на мястото на починалата И. Е. Ф./ срещу „Б. Б.“ Е. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността за следния недвижим имот: нива с площ от 1,2 дка, находяща се в [населено място], местност „П.“, представляващ имот с проекто-идентификатор …., който съставлява източната реална част от имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], общ.В., обл.С.-град, одобрена със заповед РД-18-63 от 25.09.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и който имот е заключен между букви и цифри ….. на скица, находяща се на лист 240 от делото, която представлява неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийски градски съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, на процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на посочена от касатора практика на ВКС /решение № 320 от 17.10.2011 г. по гр.д.№ 1142 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 282 от 11.11.2013 г. по гр.д.№ 3307 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 79 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 226 от 22.10.2013 г. по гр.д.№ 3513 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 865 от 03.10.2011 г. по гр.д.№ 554 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1114 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 84 от 11.07.2011 г. по гр.д.№ 1767 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 408 от 13.06.2001 г. по гр.д.№ 894 от 2000 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните въпроси:
1. Има ли безспорна, неопровержима и обвързваща доказателствена сила решение на ОСЗ и допустимо ли е съдът да приеме за безспорно установена идентичност между два имота в съдебния процес само въз основа на решение на поземлената комисия /ОСЗГ или ОСЗ/, въпреки че е в противоречие с доказателствата, събрани по отношение на идентичността и необходимо ли е ползването на специални знания – изготвяне на експертизи за установяване на идентичността между процесните недвижими имоти ?
2. Следва ли съдът да се произнесе в мотивите си по своевременно направени възражения от ответника в процеса по отношение на материалната законосъобразност на решение на ПК /ОСЗГ, ОСЗ/ ?
3. Следва ли да бъде уважен иска, без да е налице обсъждане на възражения на страните и при наличие на събрани доказателства, установяващи идентичност между имота, възстановен на ищеца и този на ответника, както и при доказателства за нарушения на процедурата по възстановяване правото на собственост ?
4. Разполага ли с право на възражение срещу валидността и матералната законосъобразност на това решение на ПК /ОСЗГ,ОСЗ/ в спорния исков процес ответник /явяващ се трето лице/, който счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивното решение на ОСЗ, или че няма идентичност между притежавания от него имот и възстановения от ОСЗ по силата на решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ?
5. Какво следва да се разбира под разпоредителна сделка по смисъла на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и по-конкретно представлява ли в конкретния случай замяната такава разпоредителна сделка ?
Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
6. Когато собственик на недвижим имот, придобит чрез възмездна сделка, впоследствие поради промяна на обстоятелствата, например увеличаване площта на парцела, промяна на граници и др., или воден от стремежа да стабилизира правото си, се снабдява въз основа на обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за същия имот, извършената възмездна сделка преди това запазва ли своята действителност и вещноправен ефект ?
7. В описаната по-горе хипотеза, след снабдяването с констативен нотариален акт за същия имот, възмездната сделка, в случая – замяна с държавата, губи ли своя препятстващ ефект за възстановяване правото на собственост върху този парцел по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ ?
В касационната жалба се твърди и че решението на Софийски градски съд е недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск, с оглед на което било налице основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В писмен отговор от 02.08.2019 г. пълномощникът на ответниците по жалбата Т. Е. З., Г. Й. Е., П. Т. Ф., М. П. Т. и Г. П. Т. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийски градски съд да не бъде допускано и на ответниците по жалбата да се присъдят направените по делото на ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице /ответник по предявения иск/ и в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост на недвижим имот, с оглед на което решението подлежи на касационно обжалване без значение цената на иска на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Касационното обжалване на решението на Софийския градски съд обаче не следва да се допуска по следните съображения: За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост е допустим, независимо от това дали имотът, за който ищците претендират, е нанесен в действащата кадастрална карта. Счел е за неоснователно възражението на ответното дружество, поддържано и във въззивното производство, за недопустимост на иска и преждевременност на спора за собственост на реална част от процесния имот, за който предварително не е проведен успешно иск по чл.54, ал.2 ЗКИР и не е завършена административната процедура по поправка непълнотата и грешката в плана. За да приеме това, съдът се е съобразил с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, т.2 и т.4, според които искът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част е възстановена по реда на ЗСПЗЗ или когато въобще не е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54, ал.2 ЗКИР.
Във връзка с легитимацията на ищците като собственици, въззивният съд е приел, че те са собственици на процесния имот на основание ЗСПЗЗ, въз основа на влязлото в сила решение на ОСЗ „О. к.“ № 7436 от 22.06.2012 г., което има конститутивно действие за правото на собственост. По своето естество решението представлява индивидуален административен акт, постановен в производство, развиващо се между заявителя и ОСЗ, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. В случай че трето лице счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то може в спорния исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение. Тази възможност е утвърдена в практиката на ВКС и при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), а сега произтича пряко от чл.17, ал.2 ГПК. С тези съображения съставът на Софийския градски съд споделя изводите на първоинстанционния съд за допустимост на възражението на ответника за нищожност поради невъзможен предмет на решението на ОСЗ „О. к.“ от 22.06.2012 г., с което ищците се легитимират като собственици на спорния имот. Счел е обаче това възражение за неоснователно, тъй като възстановяването на реалната част от имота е извършено в стари реални, съществуващи или възстановими граници, като за местността има влязла в сила карта за възстановената собственост. Приел е, че без значение за законността на реституцията по ЗСПЗЗ е дали имотът още е земеделска земя- от значение е, че е бил такава към момента на обобществяването му. Още повече, че от заключението на приетата по делото експертиза се установявало, че и към настоящия момент имотът е извън регулация.
На следващо място въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел за недоказано твърдението на ответника, че имотът е придобит от предходните му праводатели- Й. А. З. и А. П. З. през 1972 г. посредством замяна с държавата, тъй като по делото не е бил представен договор за замяна, а Й. З. се е легитимирал като собственик на имота с констативен нотариален акт № ….. от 22.12. ….. г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, тоест като собственик на имота по давност. Впоследствие имотът е бил прехвърлен на К. М. К. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ….. от 29.12.1999 г., а с нотариален акт № ….. от 27.01. ….. г. К. М. К. и съпругата му М. Й. К. са прехвърлили имота на ответното дружество „Б. Б.“ Е.. Поради недоказаността на твърдението за придобиване на имота от праводателите на ответника по замяна, въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда наличието на предпоставките на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при които замяната би запазила действието си.
По възражението на ответника за придобиване на имота по давност, текла от 1972 г. насетне, въззивният съд е посочил, че съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита – заличава се и започва да тече нова давност от деня на влизане на посочената разпоредба в сила, т.е. от 22.11.1997 г. По изрична разпоредба на закона нормата се прилага за възстановяването на имоти по реда на ЗВСОНИ и ЗСПЗЗ, към което съдебната практика трайно се придържа. В този смисъл било и Тълкувателно решение № 10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Началният момент на придобивната давност за имоти, за които към момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (22.11.1997 г.) реституционното производство по ЗСПЗЗ не е приключило, какъвто е процесният случай, обаче съвпадал с датата на постановяване на административния акт за възстановяване на имота, в случая- 22.06.2012 г. В този смисъл съдът сочи решение № 288 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 2058 от 2013 г. на ВКС, ГК, І г.о. Понеже от момента на постановяване на решението на ОСЗ „О. к.“- 22.06.2012 г. и влизането му в сила до датата на предявяване на иска- 19.12.2014 г., не е изтекъл необходимият съгласно чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок, за да се придобие имота по давност, съдът е приел, че ответникът и неговите праводатели не се легитимират като собственици на процесния имот на оригинерно придобивно основание.
Тъй като по делото се доказало, че ответникът упражнява фактическа власт върху вещта, без годно правно основание за това, въззивният съд е приел предявеният ревандикационен иск за основателен и доказан и като краен реазултат го е уважил.
I. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставените въпроси:
1. Първият поставен въпрос /Има ли безспорна, неопровержима и обвързваща доказателствена сила решение на ОСЗ и допустимо ли е съдът да приеме за безспорно установена идентичност между два имота в съдебния процес само въз основа на решение на поземлената комисия /ОСЗГ или ОСЗ/, въпреки че е в противоречие с доказателствата, събрани по отношение на идентичността и необходимо ли е ползването на специални знания- изготвяне на експертизи за установяване на идентичността между процесните недвижими имоти ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение. В това решение съдът е приел, че между процесния имот и владяния от ответника имот е налице идентичност, не защото представеното от ищците решение на ОСЗ „О. к.“ от 22.06.2012 г. има неопровержима и обвързваща доказателствена сила за идентичността, а защото идентичността е установена от всички събрани по делото доказателства, включително и от заключението на приетата пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза. Нещо повече, въззивният съд е изложил подробни съображения, че решението на ОСЗ „О. к.“ от 22.06.2012 г. няма неопровержима доказателствена сила, а напротив- че това решение може да бъде оспорвано от ответника като лице, което не е участвало в административното производство по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и че в гражданското производство по спор за собственост може да бъде осъществен инцидентен съдебен контрол за валидност и материална законосъбразност на това решение на основание чл.17, ал.2 ГПК.
2. Вторият поставен въпрос /Следва ли съдът да се произнесе в мотивите си по своевременно направени възражения от ответника в процеса по отношение на материалната законосъобразност на решение на ПК /ОСЗГ, ОСЗ ?/ е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по отношение на задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на ответника. Напълно в съответствие с практиката на ВКС, въззивният съд се е произнесъл по всички възражения на ответника, включително и по възраженията му срещу валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ „О. к.“ от 22.06.2012 г. и липсата на идентичност между възстановения на ищците с решението на ОСЗ „О. к.“ имот и владяния от ответника имот /стр.7, абзац 2 и стр.5, абзац 4 и 5 от въззивното решение/.
3. Третият поставен въпрос /Следва ли да бъде уважен иска, без да е налице обсъждане на възражения на страните и при наличие на събрани доказателства, установяващи идентичност между имота, възстановен на ищеца и този на ответника, както и при доказателства за нарушения на процедурата по възстановяване правото на собственост ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на въззивния съд. Съдът не е уважил иска за собственост, без да обсъди доказателствата и възраженията на страните относно липсата на идентичност между възстановения на ищците имот и владяния от ответника имот и относно спазването на процесуалните правила при постановяване на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Напротив, както беше отбелязано и по-горе, съдът е уважил иска за собственост, след като е обсъдил всички относими към спора доказателства и всички своевременно направени от ответника доводи и възражения във връзка с липсата на идентичност между възстановения на ищците имот и владения от ответника имот, както и във връзка с валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ „О. к.“.
4. Четвъртият поставен въпрос /Разполага ли с право на възражение срещу валидността и материалната законосъобразност на това решение на ПК /ОСЗГ,ОСЗ/ в спорния исков процес ответник /явяващ се трето лице/, който счита, че правото му на собственост върху определен имот е засегнато от позитивното решение на ОСЗ, или че няма идентичност между притежавания от него имот и възстановения от ОСЗ по силата на решение за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ ?/ също е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС. Напълно в съответствие с тази практика, а и със закона- чл.17, ал.2 ГПК, в обжалваното решение е прието, че по иск за собственост, предявен от лица, на които имотът е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, насочен срещу трето на административното производство по възстановяването на собствеността лице, каквото е ответника „Б. Б.“ Е., е допустим косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху имота. Поради това въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по всички направени от ответника възражения, касаещи валидността и материалната законосъобразност на решението на ОСЗ „О. к.“ от 22.06.2012 г., с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот, включително и възражението за липса на идентичност между владяния от ответника и възстановен на ищците имот.
5. Петият поставен въпрос /Какво следва да се разбира под разпоредителна сделка по смисъла на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ и по-конкретно представлява ли в конкретния случай замяната такава разпоредителна сделка ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като този въпрос не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а и изрично е посочил, че не дължи произнасяне. Действително, съдът не е бил длъжен да се произнася по въпроса предвид на това, че по делото не е било установено праводателите на ответника да са придобили имота от държавата на основание замяна /по делото не е бил представен нотариален акт или писмен договор за такава замяна/. Напротив, установено е, че те са се легитимирали като собственици на процесния имот с констативен нотариален акт за собственост по давност.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по шестия и седмия поставени от касатора въпроси поради следното: Поставените въпроси /Когато собственик на недвижим имот, придобит чрез възмездна сделка, впоследствие поради промяна на обстоятелствата, например увеличаване площта на парцела, промяна на граници и др., или воден от стремежа да стабилизира правото си, се снабдява въз основа на обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за същия имот, извършената възмездна сделка преди това запазва ли своята действителност и вещноправен ефект ? и В описаната по-горе хипотеза, след снабдяването с констативен нотариален акт за същия имот, възмездната сделка, в случая – замяна с държавата, губи ли своя препятстващ ефект за възстановяване правото на собственост върху този парцел по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ ?/ също не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд не се е произнесъл по тях, тъй като е приел за установена фактическа обстановка, различна от твърдяната от ответника: приел е, че ответникът не е доказал преди издаването на констативния нотариален акт за давност от 1999 г. в полза на Й. А. З., праводателите на ответника Й. З. и А. З. да са се легитимирали като собственици на имота или на част от него на основание възмездна сделка /тъй като нотариален акт или договор за сключване на такава сделка не е представен по делото/, поради което не е обсъждал дали тази предходна сделка запазва своята действителност и вещноправен ефект и дали има препястващ ефект за възстановяването на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.
III. Не са налице и основанията на чл. 280, ал.2, предл.1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.108 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Неоснователен е доводът на касаторите, че решението е недопустимо, тъй като предявеният иск е процесуално недопустим. Имотът, претендиран от ищците, е бил индивидуализиран в достатъчна степен още при подаването на исковата молба. По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, обсъдена от съда, в която вещото лице е дало заключение по въпросите относно идентичността на имота на ищците с владяния от ответника имот и е изготвило комбинирана скица на двата имота, в която е отбелязано къде са границите им и къде същите се застъпват. Съгласно приетото в т.2 и т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС искът за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част се възстановява по реда на ЗСПЗЗ или когато не е заснета като отделен имот в кадастралния план или в кадастралната карта, е напълно допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. С оглед на изложеното няма вероятност обжалваното решение да е недопустимо и съответно не е налице основанието на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение.
IV. Не е налице и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд: То не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като основание за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: то не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС и ЗСПЗЗ, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК, в действащите редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал въззивният съд, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред ВКС и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3278 от 08.05.2019 г. по гр.д.№ 5074 от 2018 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, IV-Д състав, поправено с решение № 3366 от 09.05.2019 г.
ОСЪЖДА „Бъч Бул“ ЕООД. с адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ж. Й. Б., да заплати на Т. Е. З., Г. Й. Е., П. Т. Ф., М. П. Т. и Г. П. Т., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. …., ап. …., на основание чл.78 ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.