2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1110/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Районен съд – Благоевград, с решение от 22. 12. 2009 г. по гр. д. № 2266/2009 г. е осъдил Николай П. В. да заплаща на пълнолетния си син П. В., роден на 13. 3. 1991 г., месечна издръжка в размер на 120 лв. от 14. 9. 2009 г. до нейното прекратяване или изменение. Решението е потвърдено от Окръжен съд – Благоевград с въззивно решение от 7. 4. 2010 г. по гр. д. № 88/2010 г.. Въззивният съд е приел, че определената издръжка съответства на фактите по делото относно доходите, здравословното състояние и семейното положение на ответника по иска и е съобразена с материалния закон.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Николай В. от[населено място] с искане да бъде отменено и отхвърлен искът за издръжка. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. Н. В. от[населено място] не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Заявено е, че в случая се касае за въпрос, свързан с разпоредбата на чл. 82, ал. 2 и ал. 3 СК /в сила до 1. 10. 2009 г./ и конкретно, с предпоставката на закона за възможността на ответника да доставя издръжка на нуждаещото се лице.
Твърденията за несъответствие на разрешението, дадено от въззивния съд, със задължителната съдебна практика – постановления и тълкувателни решения на ВС и на ВКС или с практиката на други съдилища, са неоснователни. Благоевградския окръжен съд се е ръководил от принципите, възприети в закона и съдебната практика, че издръжката и нейния размер, са обусловени от нуждите на детето и възможностите на родителите. С оглед на това въззивният съд е изложил мотивирани съображения относно нужната издръжка на пълнолетния син на жалбоподателя и възможностите на последния да дава издръжка в размер на 120 лв.. Преценката на съда за неговите възможности е комплексна Тя е съобразена с всички обстоятелства, установени по делото – притежание на три автомобила, на недвижим имот с къща в[населено място], на избирателно търсене на работа с по-високо възнаграждение, според посочения от него свидетел С., на работоспособната му възраст и нормално здраве, които факти са оценени като показатели за материални възможности, позволяващи на бащата да дава присъдената издръжка. В случая не се касае за разрешаване на материалноправен въпрос, а за оценка на факти. Обосноваността на тази преценка може да бъде проверявана при разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, но не е основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7. 4. 2010 г. по гр. д. № 88/2010 г. на Окръжен съд – Благоевград по жалбата на Николай П. В. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: