О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 20.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18 февруари, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5038/2013 година.
Производство по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от П. „П.. А. З.” – В. за изменение на решението по гр. д. № 5038/2013 г. в частта за разноските, като счита, че дължи не повече от 300 лв., вместо присъдената сума 800 лв.
Ответницата по молбата Л. Б. счита искането за неоснователно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по искове на Б. срещу ПГТ „П. А. З.”, предявени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ. Варненският районен съд с решение от 15. 02. 2013 г. по гр. д. № 5781/2012 г. уважил исковете и осъдил ПГТ „П.. А. З.” да заплати на ищцата 450 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Варненският окръжен съд, с въззивно решение от 29. 04. 2013 г. по гр. д. № 937/2013 г. потвърдил решението на районния съд и осъдил молителя да заплати на Б. сумата 600 лв. разноски за въззивното производство за адвокатско възнаграждение. С определение от 14. 01. 2014 г. този състав на касационния съд не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и осъдил ПГТ „П.. А. З.” да заплати на Б. сумата 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд, като е взел предвид представения договор за правна защита, с който е удостоверено плащането на сумата 800 лв.
Искането на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на сумата поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е основателно.
Съгласно т. 16 от ТР № 6/6. 11. 2013 г. на ОСГТК минималният размер на адвокатско възнаграждение по трудови дела се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минимални размери на адвокатските възнаграждения., която разпоредба предвижда, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, адвокатското възнаграждение за една инстанция е не по-малко от размера на минималната работна заплата. С Постановление на Министерския съвет № 249/31. 10. 2013 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата е предвидено, че от 1 януари 2014 г., минималната работна заплата за страната е 340 лв.. Касационният съд счита, че адвокатското възнаграждение за правната защита на Б. в производството по допускане на касационно обжалване следва да бъде присъдено в този размер от 340 лв. Съдът има предвид, че в предходните две съдебни инстанции, в които се е разрешавал спорът по същество е присъдена общо сумата 1050 лв. за адвокатско възнаграждение, т. е. надвишаваща размера на минималната работна заплата до края на 2013 г. от 310 лв.. Представеният отговор на касационната жалба, изготвен от пълномощниците на ищцата Б. – адв. А. и адв. Б., не съдържа съображения, сочещи на изключителна правна или фактическа сложност. Отговорът възпроизвежда изготвения преди това отговор на Б. по въззивната жалба на ПГТ „П.. А. З.”, т. е. няма обсъждане на нови правни и фактически въпроси. Относно искането за допускане на касационно обжалване, отговорът на Б. вх. № 22371/17. 07. 2013 г. съдържа само формално възражение, че не са налице основания за такова допускане.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ определението от 14. 01. 2014 г. по гр. д. № 5038/2013 г. В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като НАМАЛЯВА сумата, която е осъдена ПГТ „П.. А. З.” – [населено място] да заплати на Л. Б. за адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд от 800 лв. на 340 /триста и четиридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: