2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 21.01. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 808 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. П. срещу определение № 3344/27.11.2012 г., постановено по частно гр. дело № 3406/2012 г. на Варненския окръжен съд (В.). С него е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 26751/19.10.2012 г., подадена от същата жалбоподателка срещу разпореждане от 23.02.2009 г. за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № 6060/2007 г. на Варненския районен съд (В.), и окръжният съд е прекратил производството по частното гр. дело, образувано пред него. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че на жалбоподателката е връчена призовка за доброволно изпълнение на 16.09.2009 г., че двуседмичният срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 30.09.2009 г. и че подадената след изтичането му частна жалба е недопустима.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че преклузивният срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК е бил спазен от жалбоподателката, тъй като частната жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, според жалбоподателката следва да се счита подадена с молбата й с вх. № 5632/29.09.2009 г. до частен съдебен изпълнител (ЧСИ) М. П., а не с молбата й, подадена във В. на 23.08.2012 г. и заведена с вх. № 26751/19.10.2012 г., както е приел въззивният съд.
Ответниците по частната жалба А. Г. М. и Л. М. М., в отговора си излагат становище и съображения за неоснователност на частната жалба.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Разпореждането от 23.02.2009 г. за издаване на изпълнителен лист по гр. дело № 6060/2007 г. на В. е постановено въз основа влезлите в сила първоинстанционно и въззивно решения по делото, с които жалбоподателката и останалите ищци по делото са осъдени да заплатят на ответниците А. Г. М. и Л. М. М. сумата 500 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство по делото. Жалбоподателката е получила на 16.09.2009 г. покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа издадения изпълнителен лист, изп. дело № 20097150400168 на ЧСИ М. П., с която жалбоподателката е поканена доброволно да заплати 125 лв. – неолихвяема сума (главница) и 66.15 лв. – разноски по изпълнението.
С изтъкваната в частната жалба, молба с вх. № 5632/29.09.2009 г., подадена до същия ЧСИ, жалбоподателката, заедно с друг длъжник – Ж. А., са заявили, че не възразяват срещу сумата 1 000 лв. – присъдени разноски по гр. дело № 6060/2007 г. на В., но не са съгласни с начина й на разпределяне между длъжниците, тъй като информацията в изпълнителния лист е „непълна” и „не става ясно на колко човека трябва да се разпредели сумата и по колко”. В молбата е пояснено и че последните трима длъжници по изпълнителния лист са наследници на А. А., който е наследник на И. Я.. Посочено е и че „не става ясно за горницата над 1 000 лв. – как е образувана и колко е цялата, която също следва, че е неправилно разпределена”. С молбата е направено искане до ЧСИ да разпредели правилно „дяловите задължения” на длъжниците по изпълнителния лист. Така подадената молба, с която жалбоподателката е възразила срещу определените й от ЧСИ суми, посочени в призовката за доброволно изпълнение, е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК, но от съдържанието й по никакъв начин не може да се направи извод, че тя представлява частна жалба (включително нередовна) срещу разпореждането от 23.02.2009 г. за издаването на изпълнителния лист. Становището и съображенията на жалбоподателката в обратна насока са напълно неоснователни.
Далеч след изтичането на 30.09.2009 г. на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК – с „молбата”, подадена до В. на 23.08.2012 г. и заведена с вх. № 26751/19.10.2012 г., предвид и уточненията й, направени в отговор на указанията на съда със заявление от 14.09.2012 г. и с молба от 03.10.2012 г., жалбоподателката е заявила, че обжалва разпореждането от 23.02.2009 г. за издаването на изпълнителния лист. С оглед на това следва да се приеме, че частната жалба срещу това разпореждане е подадена на 23.08.2012 г., т.е. след изтичането на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 от ГПК.
От изложеното следва, че въззивният съд правилно е приел, че частната жалба, с която е сезиран, е просрочена и поради това – процесуално недопустима.
При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното въззивно определение № 3344/27.11.2012 г. за валидно и допустимо, а по горните съображения – и за правилно. С оглед на това, то следва да бъде потвърдено. .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3344/27.11.2012 г., постановено по частно гр. дело № 3406/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.