1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 909 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П., тримата от [населено място] срещу определение № 211 от 28.06.2012г. по т. дело № 510/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 213 от 11.10.2011г. по в. гр. дело № 419/2011г. на Старозагорски окръжен съд. С това решение на основание чл. 437, ал. 1 във връзка с чл. 435, ал. 3 ГПК Старозагорски окръжен съд е оставил без уважение жалбата на длъжниците М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. П. против постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2011г. по изп. дело № 1280/2010г. на ЧСИ Г. И..
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното определение поради неправилност на извода на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение поради това, че с него не се разрешава материалноправен спор, а единствено въпроси, отнасящи се до редовността на процедурата по извършване на публична продан на процесния имот и на съдебното производство по разглеждане на жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител. Поддържат становище, че атакуваното решение съдържа казус относно материално правоотношение, тъй като с постановлението на ЧСИ по изп. дело № 20107650401280 имотът е възложен за сумата от 53 000 лв. при наличието на купувач на имота за цена 72 000 лв. Частните жалбоподатели молят определението на ВКС да бъде отменено.
Ответникът „Р. /България/“ ЕАД, [населено място] оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на извода на съдебния състав на ВКС за недопустимост на отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влязлото в сила решение поради това, че не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение. Моли определението да бъде потвърдено.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 213 от 11.10.2011г. по в. гр. дело № 419/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на М. С. П., Е. Т. П. и С. Т. против постановление за възлагане на недвижим имот от 03.08.2011г. на ЧСИ Г. И. по изп. дело № 20107650401280, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, респективно чл. 303 ГПК могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. Актове с такава характеристика са решенията и някои определения на съда, постановени в исковия процес, както и съдебни актове, постановени в производството по чл. 435 и сл. ГПК по жалба срещу действията на съдебния изпълнител или срещу отказа му да извърши искано изпълнително действие в случаите, когато разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право. Поради това, че атакуваното с молбата за отмяна решение не съдържа произнасяне по въпроси, касаещи самото материално правоотношение, а единствено такива относно редовността на процедурата по извършване на публичната продан на процесния имот и на съдебното производство по разглеждане на жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител, съдебният състав е направил извод за недопустимост на отмяната му по реда на чл. 303 ГПК.
Определението е неправилно. Отмяната по чл. 303 ГПК /аналогична разпоредба на чл. 231 от отменения ГПК/ е способ за извънинстанционен контрол по отношение на актове, които се ползват със сила на прeсъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съгласно ППВС № 2/29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г. на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда друг ред на защита. Относно действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановлението за възлагане, изрично в решение № 90/01.11.1972г. на ОСГК на ВС е прието, че тези действия могат да бъдат атакувани по реда на чл. 231 ГПК /отм./, като постановлението за възлагане на изнесен на публична продан имот, е приравнено на съдебно решение по смисъла на чл. 231 ГПК /отм./, аналогична норма на чл. 303 ГПК, което може да бъде атакувано по реда на отмяната. Следователно на отмяна подлежат действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по чл. 435 ГПК, както и решенията на съда по тези жалби, тъй като тези действия и решения влизат в сила по разрешения с тях спор и не могат да се отменят по друг ред. Според действащата практика на ВКС, освен решенията, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор и някои определения на съда, постановени в исковия процес, на отмяна подлежат и действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК /преди чл. 332 и сл. от отменения ГПК/, включително постановленията за възлагане на недвижим имот, както и решенията на съда по тези жалби в случаите, когато разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в горепосоченото решение на ОСГК, както и в решение № 145/07.06.2012г. по т. д. № 499/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 82/27.05.2011г. по т. д. № 115/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 53/21.07.2010г. по т. д. № 104/2010г. На ВКС, ТК, I т. о., решение № 254/04.07.2011г. по гр. д. № 1714/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 243/07.04.2010г. по гр. д. № 1178/2009г. На ВКС, ГК, IV г. о., решение № 352/11.10.2011г. по гр. д. № 688/2011г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 372/30.09.2011г. по гр. д. № 1958/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 689/30.12.2010г. по гр. д. № 1731/2009г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове, която настоящият съдебен състав споделя.
Решението на Старозагорски окръжен съд, с което се произнася по жалба срещу постановление за възлагане на недвижим имот по извършената публична продан, се ползува със сила на пресъдено нещо – с решението е създадено между спорещите страни състояние на правна определеност и безспорност, решението е задължително за страните, същото е необжалваемо и без друг ред за защита на спорното право, поради което е допустима неговата отмяна, ако са налице изрично посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на тричленния състав на ВКС, ТК, Второ отделение за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
О. определение № 211 от 28.06.2012г. по т. дело № 510/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение.
ВРЪЩА делото на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.