7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 22.01. 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2729 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 64835 от 17.05.2019 г. от Министерство на икономиката [населено място], чрез министъра на икономиката, представляван от процесуалния си представител гл. юриск. Я. К., против въззивно решение № 2195 от 26.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 12818/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Д“ въззивен състав, с което е отменено решение № І452959 от 18.07.2018 г. на Софийския районен съд, 170 с-в, постановено по гр.д. № 84857/2017 г., и са уважени предявените от К. К. М. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната и установена съдебна практика на ВС и ВКС, както и че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси от процесуално и материално естество са: предполага ли надлежното мотивиране на въззивното решение анализ на целия доказателствен материал по делото и следва ли фактическите и правни изводи на въззивния съд да бъдат изградени на базата на изследване на всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред въззивната и пред първата инстанции, както и редно ли е при мотивиране на въззивното решение надлежно депозирани към дадена преписка писмени документи да бъдат изключени от доказателствения материал по делото от второинстанционния съд; в какъв обем и по какъв начин трябва да се мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и възможно ли е обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, да бъде формулирана и в други, визирани в заповедта документи, както и при постановяване на въззивното решение, с каква тежест и значение следва да бъде наличието и на други писмени документи, които точно, ясно и конкретно способстват за индивидуализацията на извършеното дисциплинарно нарушение и корелира ли фактът на злепоставяне на работодателя посредством дадено действие или бездействие пред трети, външни за институцията лица, с умисъла като форма на вина при тяхното извършване. Твърди, че по тези правни въпроси приетото от въззивния съд противоречи на установената съдебна практика на ВКС, на която се позовава и представя, както следва: решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г., ІV г.о., решение № 278 от 19.05.2019 г. по гр.д. № 1276/2010 г., ІV г.о., решение № 49 от 08.02.2011 г. по гр.д. № 824/2010 г., ІV г.о., решение № 642 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1208/2009 г., ІV г.о., решение № 86 от 25.05.2011 г. по гр.д. № 1734/2009 г., ІV г.о. и решение № 80 от 26.03.2010 г. по гр.д. № 4679/2008 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба К. К. М. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. К. М. АК-София и адв. Г. В. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение е немотивирана, тъй като не е изпълнено изискването по чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че по делото не се спори, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът К. М. е заемал длъжността „старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в Министерство на икономиката, като считано от 01.04.2017 г. му е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 836 лв. Установено е също така, че със Заповед № РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра на икономиката, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратен трудовият му договор с ответника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, т. 8, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, вр. 188, т. 3, при спазване на реда на чл. 193, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че в мотивите на уволнителната заповед е посочено, че по отношение на ищеца е констатирано грубо и тежко нарушение на трудовата дисциплина, представляващо злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на Министерството на икономиката, а именно – на 25.10.2017 г. в изпълнение на определение по НЧД № С-18/2017 г. от 24.10.2017 г., по описа на СГС, 27 състав, е извършено претърсване на служебно работно място, находящо се в сградата на [улица], ет. 4, стая 418 и са иззети предмети и книжа от органите на досъдебното производство № 415/2017 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 7-162/2017 г. Установено е, че с докладна записка № 93-00-2421 от 27.10.2017 г. главният директор на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГД ЕФК) в Министерството е докладвал извършеното претърсване и изземване от органите на досъдебното производство като в нея са описани нарушения по чл. 5, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация., които се класифицирани като дисциплинарни нарушения, по смисъла на чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда, а именно нарушение на трудовата дисциплина изразяващи се в злоупотреба с доверието и уронване доброто име на Министерството на икономиката. Последното е уведомено от Софийска градска прокуратура, Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група, че се води досъдебно производство № 415/2017 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура (пр.преписка № 7-162 от 2017 г.), яв. № СП-15802/2017 г. по описа на СГП- СЗА, както и че по цитираното производство, с постановление за привличане на обвиняем от 25.10.2017 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, в качеството си на длъжностно лице – К. М., служител на Министерството на икономиката, заемащ длъжност „старши сътрудник по УЕПП“ в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Съгласно т. 2 от постановлението за привличане на обвиняем на К. М. взета мярка за неотклонение: задържане за срок от 72 часа. Гореописаните факти се съдържат в заповедта за дисциплинарно уволнение като в нея е отразено, че като служител в държавната администрация К. М. е длъжен да има поведение, включително в обществения си живот, което да не уронва престижа на държавната служба и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Същият е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация. При изпълнение на служебните си задължения служителят следва да има поведение, което създава увереност у органите, чиято дейност подпомага, че могат да му се доверяват и да разчитат на него. Отбелязано е, че с поведението си, с което е допуснал да бъде привлечен като обвиняем и задържан за 72 часа/в три последователни работни дни/, да бъде претърсено служебно помещение, да бъдат иззети предмети и книжа от него, е постанвил под съмнение своята добросъвестност и безпристрастност при изпълнение на служебните си задължения. Това от своя страна представлява нарушение на трудовата дисциплина, изразяваща се в злоупотреба и уронване доброто име на Министерство на икономиката (чл. 187, т. 8 от Кодекса на труда). Действията и/или бездействията на К. М., от които са последвали действията на органите на реда и на прокуратурата, уронват доброто име на Министерството на икономиката, създават основателно съмнение за нередност при финансиране на проекти по оперативните програми управлявани от ГД ЕФК и създават лоша репутация на административното звено, чийто служител е М.. Това безспорно нанася вреда върху цялостната дейност на главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, създава предпоставки за съмнение в обективната работа и безпристрастността на служителите на Министерството на икономиката, отговорни за управлението на европейските програми и проекти. Съдът е приел, че в случая е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ за поискване и даване на обяснения от служителя в срока по чл. 194 КТ, но заповедта за дисциплинарно наказание не изговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно тази императивна разпоредба дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително се посочват нарушителят, нарушението с индивидуализиращите го признаци от обективна и субективна страна и времето на извършването му и правното му основание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая въззивният съд е приел, че процесната уволнителна заповед не е мотивирана, съобразно изискванията на закона – не са посочени кои са конкретните нарушения на трудовата дисциплина извършени от служителя – действие/бездействие, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, както и кога са извършени с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Приел е с оглед установените факти, че по делото не е установено виновно лично действие или бездействие на ищеца, което да му бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина. В уволнителната заповед са описани правомощията на съответните държавни органи, извършили претърсване, изземване на работното му място, задържане на ищеца за срок от 72 часа, повдигането на обвинение срещу лицето и привличането му в качеството на обвиняем за извършено престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 3, вр. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл, 26, ал, 1 от Наказателния кодекс. По делото, вкл. и до приключване на устните състезания пред въззивната съдебна инстанция не е представена влязла в сила осъдителна присъда по така повдигнатото обвинение по което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Не е представена и длъжностната характеристика за процесната длъжност на ищеца „старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, от която да се установяват негови конкретни права и задължения, нито и цитираните в уволнителната заповед етични правила и норми, утвърдени от работодателя и нарушени от служителя. В тази връзка съдът е приел, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. В този смисъл действията на трети лица, в случая органите на досъдебното производство, не могат да бъдат подведени под диспозицията на разпоредбата на чл.187, т.8 КТ и съответно – да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения от разследвания служител по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. Съдът е приел, че предвид допуснатото от работодателя нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, издадената от него Заповед № РД-16-1475/16.11.2017 г. на Министъра на икономиката, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. За пълнота, съдът е отбелязал, че правните основания за издаване на заповедта за дисциплинарно наказание, е разпоредбите на чл.187, т.8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието като съгласно чл.126, т.9 КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде “лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл.190, т.4 КТ – злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато с действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени умишлено. В конкретния случай такива обстоятелства и доказателства, а и твърдения от страна на работодателя в заповедта, а и по делото, няма, поради което съдът е приел, че не е осъществен и фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл.187, т.8 КТ. Предвид обусловеността на иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ от изхода на спора по предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът е приел за основателен и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности“, Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентноспособност“ в Министерство на икономиката, както и този по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – заплащане на обезщетение за принудителна безработица, за периода от 17.11.2017 г. до 17.05.2018 г., в размер на сумата от 11 016 лв.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по поставените правни въпроси. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. Това е така, тъй като за да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и/или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. Обобщени, формулираните от касатора правни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, съобразявайки целия доказателствен материал по делото, както и относно приложението на чл. 195, ал.1 КТ и обхвата на разпоредбата на чл. 187, т. 8 КТ. Така, както са поставени обаче, в тях се съдържа оченъчно становище относно законосъобразността на постановените от въззивната инстанция изводи по съществото на спора, поради което те не съставляват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В случая касаторът се домогва да получи различно правно разрешение относно законосъобразността на заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ като чрез акцентиране върху твърдения и доводи за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на въззивното решение и преценката на събраните по делото доказателства, се поддържа несъгласие по отношение решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение. Проверката за правилност на въззивното решение би била извършена единствено в случай, че то бъде допуснато до касационно обжалване, но предвид изложеното по-горе, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания затова. Освен това, приетото от въззивния съд по тези въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС, установена в посочените от касатора решения, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК, а в синхрон с нея. В случая въззивното решение е постановено в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235,ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, съгласно която съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. Той е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните като той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и да изложи собствени мотиви затова. В тази връзка съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения като съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права. При постановяване на обжалваното решение тази практика, че в мотивите на решението съдът следва да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, като посочи кои намира за установени и кои за недоказани, е съобразена, поради което и по процесуалноправните въпроси няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол. Това е така, тъй като въззивният съд е приел, че в конкретния случай процесната заповед за уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ – не е мотивирана съобразно изискванията на закона – не са посочени кои са конкретните нарушения на трудовата дисциплина извършени от служителя – действие/бездействие, довели до ангажиране на дисциплинарната му отговорност, както и кога са извършени с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Приел е с оглед установените факти, че по делото не е установено виновно лично действие или бездействие на ищеца, което да му бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина. В уволнителната заповед са описани правомощията на съответните държавни органи, извършили претърсване, изземване на работното му място, задържане на ищеца за срок от 72 часа, повдигането на обвинение срещу лицето и привличането му в качеството на обвиняем за извършено престъпление. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение – това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина. Действията на трети лица, какъвто е настоящият случай, не могат да бъдат подведени под диспозицията на разпоредбата на чл.187, т.8 КТ и съответно – да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения от служителя по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна отговорност. В тази връзка следва да се подчертае, че хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1.злоупотреба с доверието на предприятието, 2.уронване на доброто име на предприятието и 3.разпространяване на поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187, т. 8, предл. 1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието, каквито данни в конкретния случай не са налице, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение, съобразявайки по вътрешно убеждение всички представени по делото доказателства, относими към правния спор.
По изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение приема, че поставените въпроси от материално и процесуално естество, са решени от въззивния съд в съответствие с представената установена съдебна практика на ВКС и закона, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. По поставените правни въпроси не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването им да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като същото е заявено само бланкетно, без обосновка, а и по тези въпроси, както се посочи по-горе, е налице установена съдебна практика на ВКС, съобразена от въззивния съд, което само по себе си изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 2 500 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2195 от 26.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 12818/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Д“ въззивен състав, по касационна жалба вх. № 64835 от 17.05.2019 г. от Министерство на икономиката [населено място].
ОСЪЖДА Министерство на икономиката [населено място] да заплати на от К. К. М. от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 2 500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: