О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 23.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1510 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 351 от 26.02.2014г. по т.д. № 1815 / 2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 40 / 20.03.2013г. по т.д. № 143 / 2012г. на Окръжен съд – София, ТО, 4-ти състав, за отхвърляне на иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 75 982,28 лева до пълния претендиран размер от 313 860,46 лева – стойност на извършено и незаплатено строителство, както и на иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 3664,75 лева до 39 508,52 лева за периода от 29.04.2011г. до 16.07.2012г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради всички, предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, [фирма], не представя отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за строителство от 23.01.2008г. на жилищна сграда – груб строеж до кота + 17,28 и възложените допълнително с пет споразумения работи, по които ищецът – изпълнител е извършил строително-монтажните работи, за които е прието изпълнението от възложителя със съставянето на 47 броя протоколи обр.19, подписани от него, заедно с приложените към всеки един от тях опис-сметка 22, отразяващи стойността на приетите с протоколите работи и начисления ДДС, в които не се съдържат забележки относно количеството и качеството им. Въз основа на приетата ССЕ е установено, че общата стойност на извършените от изпълнителя СМР на обекта, определена въз основа на двустранно подписаните протоколи и опис сметки 22, възлиза в размер на 3 514 626 лева с ДДС, като за част от дължимото възнаграждение за тези приети работи са издадени от страна на изпълнителя фактури на обща стойност 2 087 356,83 лева, заплатени от възложителя, като счетоводните операции са със съвпадащи записвания в счетоводствата на двете дружества. Констатирано е, че фактурите не съдържат данни, отразяващи въз основа на кои приети и с кой протокол работи се дължи плащане. Според счетоводните записвания, неразплатеното строителство е в размер на сумата от 1 427 469,17 лева с вкл. ДДС, като при проверката експертът не е установил никакви документи за заплащане на сумата от 1 113 408,70 лева, за която не се спори между страните, че е изплатена в брой, без счетоводно отразяване, като неразплатеното строителство възлиза в размер на сумата от 313 860,47 лева. Според решаващия състав, доколкото страните са договорили стойност на услугата по процесния договор без включен ДДС, по арг. на чл.67, ал.2 ЗДДС, този данък се дължи отделно и не е част от договореното възнаграждение. Съгласно чл.86, ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е бил изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочва данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на съответния данъчен период в справката декларация по чл.125 ЗДДС за този данъчен период, 3. посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Ищецът не е начислил ДДС върху претендираното възнаграждение, при възникване на данъчното събитие по см. на чл.25 ЗДДС, което може да ангажира отговорността му по данъчното законодателство, но няма отношение към облигационния спор. Същевременно, неиздаването на първичен счетоводен документ – данъчна фактура, отразяваща начислен върху възнаграждението ДДС, не може да ангажира отговорността на получателя на услугата, тъй като последният при счетоводното отразяване отчита ДДС при покупките по специална сметка на база първични счетоводни документи. Въззивният съд е изложил съображения, че при липса на издадени данъчни фактури при плащането на сумата от 1 113 408,70 лева в брой възложителят е изплатил само дължимото възнаграждение за приетата по протоколи обр.19 работа без ДДС, поради което е останал неразплатен остатък в размер на сумата от 75 982,28 лева, представляваща разликата между нефактурираното възнаграждение в размер на 1 189 390,98 лева и заплатеното в брой възнаграждение. С липсата на доказателства за заплащане на сумата от 75 982,28 лева е обоснован извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на възложителя за заплащането й, като за сумата от 237 878,19 лева, представляваща остатък от начисления ДДС, върху стойността на всички приети работи, искът е отхвърлен. Въззивната инстанция е приела за неоснователен довода на ищеца, че задължението за заплащане на ДДС произтича от самия договор и липсата на издадена фактура не се отразява на дължимостта му. Възнаграждението, съгласно изричната уговорка в договора, не включва ДДС, поради което такъв се дължи допълнително, само ако е начислен от изпълнителя по предвидения в ЗДДС начин, тъй като протоколите за приемане на СМР нямат отношение към дължимостта на тази част от задължението, а само към дължимостта на уговореното възнаграждение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е обосновано и с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото материалноправни и процесуалноправни въпроси: „/1/ Правото на изпълнителя да получи възнаграждение за изпълнените СМР, които са приети от възложителя с двустранно подписани протоколи и сметки 22, когато не е издал фактура за целия обем на извършеното строителство, при прилагане на разпоредбата на чл.266 ЗЗД?; /2/ Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички наведени от страната защитни доводи, които са свързани с предмета на спора и следва ли да се съобрази с практиката на ВКС?; /3/ В хипотеза на чл.79, ал.1 вр. чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД какъв е точният размер на възнаграждението, който съдът следва да присъди?” Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 – т.2 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът за правото на изпълнителя да получи от възложителя ДДС при договорено без ДДС възнаграждение по чл.266 ЗЗД за изпълнени строително – монтажни работи, които са приети от възложителя, когато изпълнителят не е издал данъчна фактура за извършеното строителство, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявен иск, по който се претендира заплащане на възнаграждението по чл.266 ЗЗД с ДДС Той обуславя и изхода му, тъй като решаващият мотив на въззивния съд, за да отхвърли частично претенцията е, че при отсъствие на издадена данъчна фактура, отразяваща начислен върху възнаграждението ДДС, не може да се ангажира отговорността на получателя на услугата за него, доколкото съгласно изрична уговорка в договора за изработка, възнаграждението не включва ДДС и такъв се дължи допълнително, само ако е начислен от изпълнителя по предвидения в ЗДДС начин. Видно от изложеното, по отношение на така поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. Доказва се и наличието на релевираното допълнително основание – по чл.280, ал.1 т.2 от ГПК, тъй като разрешението в обжалвания акт е противоположно на даденото в решение № 230 от 25.02.2000г. по гр.д. № 1286/1999г. на V ГО на ВКС, според което данъчната фактура е относима към установяване на данъчното задължение, но не и за задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договора за изработка.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, материалноправен въпрос: „Правото на изпълнителя да получи от възложителя данък добавена стойност /ДДС/ при изрично договорено без включен ДДС възнаграждение по чл.266 ЗЗД за изпълнените строително – монтажни работи, които са приети от възложителя с двустранно подписани протоколи и сметки 22, когато изпълнителят не е издал данъчна фактура за извършеното строителство при наличие на регистрация на страните по договора за изработка и облагаемост на доставката на услугата по ЗДДС?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5474,44 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 351 от 26.02.2014г. по т.д. № 1815 / 2013г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 40 / 20.03.2013г. по т.д. № 143 / 2012г. на Окръжен съд – София, ТО, 4-ти състав, за отхвърляне на иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 75 982,28 лева до пълния претендиран размер от 313 860,46 лева – стойност на извършено е незаплатено строителство, както и на иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата от 3664,75 лева до 39 508,52 лева за периода от 29.04.2011г. до 16.07.2012г.
УКАЗВА на касатора, [фирма], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 5474,44 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.