О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр. София, 23.01. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2826/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.657, ал.5 ТЗ.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. И. срещу определение № 2467 от 27.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 3100/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 2972 от 05.05.2017 г. по т. д. № 458/2013 г. на Софийски градски съд, VІ-8 състав, за освобождаване на И. Н. И. като синдик на основание чл.657, ал.2 ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Поддържат се оплаквания, че : В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил доводите в подадената пред него частна жалба и не е изложил собствени мотиви, а формално е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на съда по несъстоятелност. При постановяване на определението са направени неверни фактически констатации, че частният жалбоподател не е отчитал водените от и срещу [фирма] (в несъстоятелност) дела. Изводите в определението, че като синдик на [фирма] (н.) частният жалбоподател не е осъществил контрол над упълномощените от него адвокати М. и И. в производството по предявен отменителен иск, не е осигурил необходимата грижа за защита на дружеството и е упълномощил адвокатите без разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ, са необосновани и извършени при неправилна преценка на фактите и доказателствата по делото. Неправилността на определението е обоснована и с оплаквания за прилагане на нормата на чл.657, ал.2 ТЗ без предоставяне на възможност на жалбоподателя да се защити срещу освобождаването му като синдик, предприетото по искане на кредитор на несъстоятелността, за служебно произнасяне на съдилищата по основания за освобождаване, които не са въведени от кредитора с искането по чл.657, ал.2 ТЗ; за санкциониране на частния жалбоподател с тежките последици на чл.657, ал.2 ТЗ, без да е изследвано наличието на вина в поведението му, формата на вината и проявлението на вреди за несъстоятелния длъжник в резултат на това поведение. Към жалбата са представени писмени доказателства /отчети до съда по несъстоятелност/, които с оглед характера на производството по чл.274, ал.3 ГПК не могат да бъдат обсъждани при разглеждане на жалбата.
С уговорката, че обжалването на определението по чл.657, ал.5 ТЗ не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, частният жалбоподател е представил изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на апелативен съд, което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по изрично разпореждане на чл.657, ал.5 ТЗ.
Обжалването пред Върховния касационен съд на определенията на апелативните съдилища, постановени в качеството им на въззивна инстанция, се реализира по реда на чл.274, ал.3 ГПК, освен ако в закона не е посочено друго. При уреждане на обжалваемостта на определението по чл.657, ал.5 ТЗ законодателят не е предвидил изключение относно реда за обжалване. Поради това следва да се приеме, че за обжалването е приложим общият процесуален ред по чл.274, ал.3 ГПК, респ. че подадената срещу въззивното определение жалба има характер на частна касационна жалба и произнасянето по основателността й е обусловено от наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
С определение от 05.05.2017 г. по т. д. № 458/2013 г. състав на Софийски градски съд, Търговско отделение, е освободил И. Н. И. като синдик на [фирма] (в несъстоятелност) на основание чл.657, ал.2 ТЗ. Определението е постановено по повод искане на К. М. – кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на [фирма] (н.). След преценка на доводите на кредитора и на фактите и доказателствата по делото съдът е приел, че синдикът не е осигурил необходимата грижа за защита на дружеството – длъжник в производството по т. д. № 1903/2014 г. на Софийски апелативен съд, приключило с влязло в сила решение № 327/19.02.2015 г., и в образуваното пред ВКС т. д. № 86/2017 г. за отмяна на решението по реда на чл.303 и сл. ГПК. Съдът по несъстоятелност е констатирал, че в качеството на постоянен синдик И. И. е упълномощил адв. М., адв. И. и Ида Г. да представляват дружеството в несъстоятелност в производството по т. д. № 1954/2013 г., без за това да е дадено разрешение от съда по чл.660, ал.2 ТЗ – обстоятелство, признато от синдика в подадената по-късно молба за отмяна на решението по реда на чл.303 и сл. ГПК, и че във връзка с воденето на делото в тежест на длъжника са възложени разноски в размер на 2 325 119.32 лв. за производството пред апелативния съд и на 15 114.83 лв. за производството пред ВКС. Като е съобразил разпоредбата на чл.660 ТЗ, която задължава синдика да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец и го лишава от правото да упълномощава друго лице със своите права, освен по изключение с изричното разрешение на съда, съдът по несъстоятелност е направил извод, че с упълномощаването на адв. М., адв. И. и Ида Г. без разрешение на съда синдикът е нарушил императивната разпоредба на чл.660, ал.2 ТЗ и e застрашил масата на несъстоятелността. В допълнение съдът е посочил, че синдикът не е отчитал надлежно по реда на чл.659 ТЗ броя, хода и развитието на водените от името и срещу несъстоятелния длъжник дела. Установените нарушения са квалифицирани като съществени и след преценка, че с тях са застрашени интересите на кредиторите и на длъжника, синдикът е освободен на основание чл.657, ал.2 ТЗ.
Сезиран с частна жалба от освободения синдик, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на Софийски градски съд. Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК във вр. с чл.278, ал.4 ГПК към мотивите на съда по несъстоятелност и след като е обсъдил оплакванията в частната жалба е приел, че те не разколебават извода за наличие на основанието по чл.657, ал.2 ТЗ за освобождаване на частния жалбоподател като синдик.
Относно оплакването, че съдът по несъстоятелност е санкционирал синдика заради изпълнение на законовото му задължение да предяви отменителен иск, въззивният съд е изложил съображения, че освобождаването по чл.657, ал.2 ТЗ не е заради самото действие по предявяване на отменителния иск и последвалото от отхвърлянето на иска осъждане на дружеството – длъжник за разноски, а заради неосигуряването от синдика на необходимата грижа за защита на дружеството при воденето на делото и упълномощаването без разрешение на съда по чл.660, ал.2 ТЗ на няколко адвокати за процесуално представителство. Акцентирал е върху значението на императивното изискване на чл.660, ал.2 ТЗ и последиците от неизпълнението му за длъжника и за кредиторите, както и върху развитието на конкретното съдебно производство.
Въззивният съд не е възприел тезата на частния жалбоподател, че отчитането на хода и развитието на водените от и срещу длъжника дела не е част от дейността на синдика и той няма задължение за такава отчетност. Изложил е съображения, че след като правомощията на синдика включват представителство на длъжника, участие по делата на предприятието на длъжника и завеждането на дела от негово име, развитието на делата с участие на длъжника следва да намери отражение в изготвяните от синдика отчети и доклади, тъй като тези дела рефлектират пряко върху масата на несъстоятелността. Изразил е становище, че кредиторите имат интерес от информация за хода и развитието на делата на длъжника и за упълномощените от синдика адвокати, поради което неизпълнението на задълженията за отчетност и за спазване на чл.660, ал.2 ТЗ е основание за прилагане на санкцията по чл.657, ал.2 ТЗ.
Предвид основанието, на което е освободен синдикът, въззивният съд е счел за неотносими към предмета на спора доводите в частната жалба, че съдът по несъстоятелност е приложил чл.657, ал.2 ТЗ, без да изследва дали в резултат на допуснатите от синдика нарушения са настъпили вреди за дружеството в несъстоятелност.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.2 ГПК частният жалбоподател е формулирал следните въпроси, които е определил като значими за изхода на делото : „1. Относно правомощията, дадени на въззивната инстанция с чл.272 от ГПК, и приложението на изискването на чл.236, ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение; 2. За задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания; 3. Следва ли при приложението на чл.657, ал.2 от ТЗ да се изследва формата на вината, дали са настъпили вреди, довели до значително увреждане, или е достатъчно формалното, или всяко дори, едно единствено неизпълнение на задълженията на синдика, за да бъде освободен, респ. лишен от правоспособност”. Допускането на касационно обжалване по първите два въпроса се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в множество посочени решения по чл.290 ГПК /ред. ДВ бр.59/2007 г./. За третия въпрос е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, за доказването на което са представени определение № 132 от 19.02.2014 г. по в. ч. т. д. № 59/2014 г. на Апелативен съд – В., определение № 285 от 26.06.2015 г. по ч. т. д. № 402/2015 г. на Апелативен съд – П., определение № 1315 от 19.05.2015 г. по ч. т. д. № 1772/2015 г. на Апелативен съд – София и определение № 1904/13.07.2015 г. по т. д. № 2432/2015 г. на Апелативен съд – София.
Допускането на касационно обжалване предпоставя посочените от частния жалбоподател правни въпроси да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на делото /т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ и по отношение на тях да са изпълнени поддържаните в изложението допълнителни изисквания, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Преценени от гледна точка на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, въпросите по т.1 и т.2 от изложението не могат да се квалифицират като значими за изхода на делото, тъй като изходът на производството по обжалване на определението на съда по несъстоятелност по чл.657, ал.2 ТЗ не е обусловен от тяхното разрешаване. Същевременно мотивите към въззивното определение не позволяват да се приеме, че въззивното определение е постановено в отклонение от цитираната в изложението задължителна съдебна практика по процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивния съд по чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК и за задължението на съда да се произнесе по всички оплаквания в жалбата, с която е бил сезиран. За да се произнесе по подадената пред него частна жалба, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и в резултат на нея е достигнал до извод, аналогичен на направения от съда по несъстоятелност – че в качеството на постоянен синдик на [фирма] (н.) частният жалбоподател е допуснал съществени нарушения при осъществяване на възложените му от закона правомощия и по този начин е застрашил интересите на кредиторите и на длъжника, което съставлява основание по чл.657, ал.2 ТЗ да бъде освободен като синдик. Въпреки, че не са достатъчно изчерпателни и задълбочени, мотивите към въззивното определение не се изчерпват с препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, а дават самостоятелен отговор на всички съществени оплаквания в частната жалба на освободения синдик. Посредством въпросите по т.1 и т.2 от изложението частният жалбоподател релевира нарушения от страна на въззивния съд на процесуалните разпоредби на чл.272 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК. Нарушенията на закона са от значение за правилността на въззивното определение, но при действието на чл.280, ал.1 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.59/2007 г. в стадия за селекция на касационните жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалвания въззивен акт. Поради това, дори да са допуснати твърдените нарушения на закона, те не могат да предпоставят допускане на обжалваното определение до касационен контрол на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е осъществено и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, въведено във връзка с третия въпрос – дали за приложението на чл.657, ал.2 ТЗ е достатъчно формалното нарушение или едно единствено неизпълнение на задълженията на синдика или за да бъде освободен синдикът, е необходимо да се изследва формата на вината и проявлението на значителни вреди от нарушението/неизпълнението. Въпросът е поставен подвеждащо и не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано приложението на санкционната разпоредба на чл.657, ал.2 ТЗ. Освобождаването на частния жалбоподател като синдик не е продиктувано от установяване на „формално” нарушение или на инцидентно неизпълнение на вменените му от закона задължения. Санкционирането с неблагоприятната последица по чл.657, ал.2 ТЗ е обусловено от преценката на съда за трайно неизпълнение на задълженията на синдика за отчетност и предоставяне на информация относно водените с участие на длъжника дела и за неполагане на дължимата грижа по чл.660, ал.1 ТЗ в производството по заведения от името на длъжника отменителен иск, в което синдикът е нарушил императивната забрана на чл.660, ал.2 ТЗ и е упълномощил с правата си трима процесуални представители без задължителното разрешение на съда. Действително, въззивният съд не е обсъждал изрично дали поведението на синдика е виновно и каква е формата на вината, но изводът, че констатираните нарушения са особено съществени и поради това са основание за прилагането на чл.657, ал.2 ТЗ, сочи на извършена преценка за наличието на вина в изискуемата от чл.657, ал.2 ТЗ форма. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че освобождаването на синдика е наложено от трайното и особено съществено неизпълнение на задълженията за отчетност и за дължима грижа по чл.660, ал.1 ТЗ – обстоятелство, относимо към едно от двете алтернативно предвидени в чл.657, ал.2 ТЗ основания за освобождаване на синдика. В определението на съда по несъстоятелност не се съдържат констатации за реално причинени от синдика вреди на длъжника или на кредиторите, а за застрашаване на техните интереси чрез неизпълнението на задълженията за отчетност по делата и особено същественото нарушение на императивното правило на чл.660, ал.2 ТЗ. При осъществяване на инстанционния контрол върху определението по чл.657, ал.2 ТЗ въззивният съд е бил обвързан от основанията, на които съдът по несъстоятелност е освободил синдика, и по тази причина не е изследвал и не се е произнасял дали констатираните от първата инстанция нарушения/неизпълнения са довели до реално увреждане на длъжника или на кредиторите на несъстоятелността. Предвид спецификата на конкретния правен спор, въззивното определение не противоречи на практиката по чл.657, ал.2 ТЗ, обективирана в представените с изложението определения на апелативни съдилища, и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускането му до касационен контрол.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. т. д. № 3100/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2467 от 27.07.2017 г., постановено по ч. т. д. № 3100/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :