О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.София, 24.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 224/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Ю. И. Б. срещу определение на Софийски градски съд от 17.09.2013 г. по гр.д.№ 16377/ 2013 г., с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за допълване на постановеното на 21.03.2013 г. по делото решение в частта за разноските.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като не е постановено от същия съдебен състав, който е издал решението по съществото на спора. Освен това счита, че неправилно съдът е приел, че липсва претенция за възлагане на разноски – такава е била направена още с отговора срещу въззивната жалба. На тези основания моли обжалваното определение да бъде отменено и дължимите разноски да бъдат присъдени.
Ответната по частната жалба страна – [фирма] – не взема становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Пред Софийски градски съд делото е образувано по въззивна жалба на [фирма] срещу съдебно решение на Софийски районен съд, с което частично са уважени и частично са отхвърлени предявените от дружеството установителни искове срещу Ю. И. Б. и последната е осъдена да заплати на [фирма] (също частично) разноските по делото. Ответницата в първоинстанционното производство Ю. Б. не е обжалвала решението. Въззивното производство е приключило на 21.03.2013 с обявяването на окончателно решение, потвърждаващо изцяло първоинстанционният съдебен акт. Молбата за допълване на това въззивно решение е отхвърлена с обжалваното в настоящето производство определение поради това, че няма данни за извършени от ответницата разноски по производството.
Определението е законосъобразно. Както в заповедното производство, така и в исковия процес, ответницата Ю. Б. не е представлявана от адвокат, нейн процесуален представител е бил баща й И. М. Б.. Последният действително е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер 395 лв с отговора срещу въззивната жалба, но не е представил доказателства за плащане на такова. До постановяване обжалваното определение не са били представени доказателства ответницата да е правила разходи за процесуално представителство в която и да е фаза от производството, а съдът не може да уважи искане на присъждане на разноски, за които не са били налични документи, удостоверяващи извършването им.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че определението по молбата й за допълване на решението чрез присъждане на разноски, е постановено от състав, който е различен от разгледалият спора по същество. Съдебният състав е законен, няма изискване той да е в същия персонален субстрат, в който е бил при постановяване на решението. Неоснователен е и доводът, че разноските са своевременно поискани. В обжалваното определение искането е оставено без уважение не поради липса на своевременно искане, а поради липса на доказателства за разходи за адвокатска защита до приключване на въззивното производство. Такива доказателства по въззивното дело действително не са били налице, поради което няма основания за отмяна на обжалвания акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 17.09.2013 г. по гр.д.№ 16377/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: