5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 25.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря…………………………………..……. и с участието на прокурора…….…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 514 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5494 от 16.ХІІ.2014 г. на [фирма] със седалище в [населено място], [община], подадена против въззивното решение № 453 на Смолянския окръжен съд от 11.ХІ.2014 г., постановено по гр. дело № 378/2014 г., с което било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 322/3.VІІ.2014 г. на РС-Смолян по гр. д. № 14/2014 г. С последното по иск на „Държавно горско стопанство-Хвойна”, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК, е било признато за установено, че търговецът настоящ касатор му дължи сума в размер на 21 225.39 лв. главница и 350.34 лв., представляваща мораторна лихва върху същата главница, дължима за периода 29.VІІ.2013 г. – 15.Х.2013 г.
Оплакванията на д-вото касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид неговата необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Смолянския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или, алтернативно, неговото касиране и постановяването на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК да се отхвърли, ведно с присъждане на всички направени по делото разноски в размер общо на 1 430 лв.- „съгласно представените Списъци с разноските по чл. 80 ГПК”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за наличие на порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК, още и с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че със своя акт по съществото на спора Смолянският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в две постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите търговска и гражданска колегии – Р. № 212/1.ІІ.2012 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1106/2010 г. и Р. № 7/8.ІІ.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 510/2011 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, както и всички доводи и възражения на страните?” Отделно от това, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, било произнасянето на Смолянския ОС с атакуваното въззивно решение по следните 6 материално- и процесуалноправни въпроса: 1./ „Има ли съдът задължение да изготви доклад по чл. 146 ГПК, в който да укаже доказателствената тежест на страните, респ. – на ответника, в случаите, когато той не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, но заявява, че оспорва иска в първото по делото открито съдебно заседание?”; 2./ „Когато ответникът не се е възползвал от възможността по чл. 131 ГПК, но е подал възражение, че не дължи плащане по заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 410 ГПК, без да е обосновал същото, следва ли това възражение да се вземе предвид от исковия съд в пр-вото по чл. 422, ал. 1 ГПК, в това число и в доклада му по делото?” 3./ „Въвежда ли разпоредбата на чл. 87, б.”р”, ал. 12 от Правилника за приложение на закона за горите презумпцията, че след предаването на дървесината и изготвяне на протокол по образец, продажната цена се счита платена?”; 4./ „Изготвяните от длъжностните лица в кръга на службата им приемо-предавателни протоколи по горепосочения текст на подзаконовия нормативен акт, съставлява ли официални свидетелстващи документи и удостоверяват ли те предаването на собствеността върху дървения материал и заплащането на продажната цена?” 5./ „В кои случаи съдът има правото по чл. 195, ал. 1 ГПК служебно да назначи експертиза и необходимо ли е преди това страните да са въвели в процеса определени твърдения, респ. – спорни въпроси, или съдът може при всички положения, независимо от въведените от страните твърдения и възникналите спорни въпроси, да назначи експертиза?”; както и 6/ „Ограничен ли съдът от принципите на диспозитивното начало и равенство на страните в процеса, при служебна назначаване на експертиза по чл. 185, ал. 1 ГПК и в какви граници?”
Ответното по касация „Държавно горско стопанство Хвойна”-село Хвойна, [община], не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за недопустимост, както и за неправилност на атакуваното въззивното решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Смолянския ОС, касационната жалба на [фирма]-с. Хвойна, [община], област С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Относно оплакването на търговеца касатор за порок на атакуваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 2 ГПК:
Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, различен от този, който сочи касаторът, освен ако този въпрос има значение за недопустимостта, респ. – за нищожността на обжалваното въззивно решение. Надлежно разяснено е, че само ако съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо /или нищожно/, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността или допустимостта му ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба. При положение, че в процесния случай Смолянският ОС е обявил за окончателен проекта си за доклад преди даване ход на делото по същество, а търговецът настоящ касатор отново е повторил в пледоарията си оплакването си, веднъж вече навеждано във въззивната му жалба, че първостепенният съд не бил изпълнил задължението си по чл. 146 ГПК да състави доклад по делото, нито да извърши проверка за редовност на исковата молба, то в случая не се установява вероятност атакуваното въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт, вкл. и защото настоящата /касационната/ инстанция не констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба на Териториално поделение „Държавно горско стопанство „Хвойна” досежно правния интерес да се води положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК точно срещу ответника [фирма], т.е. между страни, напълно идентични с тези, които са участвали в приключилото заповедно производство по чл. 410 ГПК – като заявител и длъжник.
2. Относно твърдяното от търговеца касатор наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГПК положителен установителен иск на ТП „Държано горско стопанство „Хвойна” е бил уважен, въззивната инстанция е споделила решаващия извод на първостепенния съд, че превозните билети, приемо-предавателните протоколи и другите доказателства, ангажирани по делото, вкл. заключението на изслушаната графическа експертиза, установяват в съвкупност по един категоричен начин, че ответното по този иск търговско д-во реално е получило дървесината, която е предмет на процесните данъчни фактури и затова дължи заплащане на цената й, като липсват данни този ответник /настоящ касатор/ да е възразявал, че е погасил задълженията си чрез плащане.
В тази връзка се констатира, че формулираните от касатора [фирма] правни въпроси с поредни номера 3 и 4 от изложението му към жалбата по чл. 284, ал. 3 ГПК имат изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били надлежно включени в предмета на спора по делото и затова не биха могли да са от значение за неговия изход. В мотивите към обжалваното въззивно решение на Смолянския ОС нито е правено заключение, че приемо-предавателните протоколи установяват заплащане на дължимата цена, нито е извеждано предположение на плоскостта на цитираната разпоредба от Правилника за приложение на закона за горите. Що се отнася до останалите четири материалноправни въпроса в изложението на касатора, както и до релевирания в него процесуалноправен, те изцяло се отнасят до правилността на атакувания акт по съществото на спора, постановен от Смолянския ОС. Но според мотивите, изложени към т. 1 от горецитираното ТР на ОСГТК на ВКС /по тълк. дело № 1/09 г./: „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”. В заключение, погрешното отъждествяване от страна търговеца касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 453 на Смолянския окръжен съд от 11.ХІ.2014 г., постановено по гр. д. № 378/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2