1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.София, 25.01. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА Г.
като разгледа докладваното от съдията М. Георгиева гражданско дело № 2782 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК /редакция до изм. с ДВ, бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх.№2348/12.05.2017 г. на О. А. Ч., представляван от адв.Д.Р., срещу въззивно решение № 71/ 28.04.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 301/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 119/18.03.2016 г. по гр.д. № 119/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ за заплащане на сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което лицето е оправдано.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86 от 2017г./ за допускане на касационния контрол, тъй като по въпроса за предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, когато присъдата е отменена и лицето е оправдано по повдигнатото му обвинение, но същевременно деянието е преквалифицирано, декриминализирано и на лицето е наложено административно наказание, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 82 от 05.04.2017 г. по гр.д.№ 2518/2016 г., ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
По делото е установено, че срещу ищеца О. Ч. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, за това, че в началото на м.ноември 2013 г. в [населено място], при повторност, в немаловажен случай, като използвал техническо средство, отнел чужда движима вещ – велосипед на стойност 60 лева, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да го присвои.
По образуваното наказателно дело от общ характер – НОХД № 1060/2013 г. – първата инстанция е признала Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложила наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за тригодишен изпитателен срок. Въззивният съд е изменил присъдата само в частта й относно наложеното наказание, като е намалил същото на 3 месеца лишаване от свобода. Срещу влязлото в сила въззивно решение е постъпило искане за възобновяване на наказателното дело, по което ВКС се е произнесъл с решение №102/13.03.2014 г. като е възобновил ВНОХД №340/2013г. по описа на Русенския окръжен съд. Въззивното решение, както и изменената с него присъда на първостепенния съд, са отменени, като на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК ВКС е оправдал Ч. по повдигнатото обвинение за квалифицирана кражба. В решението си ВКС е приел, че са налице условия за преквалификация на извършеното по чл.194, ал.3 вр. с ал.1 НК, за декриминализиране на деянието /чл.218б, ал.1 от НК/, тъй като то не съставлява престъпление и за реализиране на административно-наказателна отговорност по отношение на извършителя. С влязло в сила наказателно постановление от 14.05.2014 г. на Ч. е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв.
За да отхвърли изцяло претенцията на ищеца за овъзмездяване на претърпените от него неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, за което е бил оправдан с решението на ВКС, въззивната инстанция е счела, че в случая не са налице предпоставките по чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.4 от ЗОДОВ. Посочено е, че в мотивите на отменителното решение на ВКС не е прието, че О. Ч. не е извършил престъпление изобщо, а напротив, че осъщественото от него деяние не осъществява състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 от НК, но осъществява този по чл.194, ал.3,вр. ал.1 от НК, във връзка с което му е наложено административното наказание. Поради това, в случая приложение намирала разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗОДОВ, тъй като с поведението си Ч. сам е станал причина за увреждането си – извършил е противоправно деяние, за което, макар да не е понесъл наказателна отговорност, му е наложено административно наказание.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице условия за допускане на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал. 1, т.1 ГПК, за проверка за наличие на противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС, изразена в решение № 82 от 05.04.2017 г. по гр.д. № 2518/2016 г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, на което се позовава касаторът.
Мотивиран така и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 71/28.04.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 301/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора О. А. Ч., че в едноседмичен срок от връчване на съобщението, следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 5,00 лв. по сметката на Върховния касационен съд и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение в посочения срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, или на съдията – докладчик за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.