О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело №7593/2013г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Н. П. и Г. П. П., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Й. К., срещу определение № 1035 от 05.11.2013г. по ч.гр.дело №299/2013г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено определение №211 от 02.07.2013г. на Разградския районен съд по гр.д.№ 83/2013г. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за възстановяване на срока по реда на чл.64 ГПК за възстановяване срока за внасяне на определената държавна такса и възнаграждение по чл.47,ал.6 ГПК, върната е исковата им молба и е оставена без разглеждане молбата им за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по гр.д.№83/2013г. на РРС.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса съставлява ли основание за възстановяване срока за внасяне на държавна такса и възнаграждение за особен представител на ответника по чл.64,ал.2 ГПК възникналото в рамките на срока внезапно влошаване на имущественото състояние на ищеца, което не могло да бъде преодоляно. Твърди се, че съдебната практика се е ориентирала към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положена грижа от страната. Според жалбоподателите налице са внезапни и неочаквани факти.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият въпрос не може да обуслови допускане касационно обжалване на определението, тъй като не е обусловил изхода на делото. Въззивният съд е приел, че молбата за възстановяване на срока не може да бъде уважена, тъй като даденият от съда срок за внасяне на таксите и разноските може да бъде удължен по реда на чл.64,ал.4 ГПК, но жалбоподателите не са поискали продължаване на срока, както и освобождаване от заплащане на такси и разноски. Искане за последното са направили след изтичане на сроковете за внасянето им. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Поставеният правен въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд. Освен това не е налице противоречие с утвърдената съдебна практика, в т.ч. и приложената от жалбоподателите, по прилагане разпоредбата на чл.64 ГПК. Според нея на възстановяване подлежат установените от закона срокове, пропуснати поради доказано наличие на непредвидени и непреодолими обстоятелства преди момента на изтичането им. Влошаване на имущественото състояние на ищеца и невъзможността да прогнозира разноските за водене на делото, не могат да се възприемат като непреодолими и непредвидими обстоятелства по смисъла на чл.64 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1035 от 05.11.2013г. по ч.гр.дело №299/2013г. на Разградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: