3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 55/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. И. от[населено място], приподписана от адв. С. С. от АК-Варна срещу въззивното определение на В. окръжен съд от 28.ІХ.2009 г. по ч.гр.д.№ 1812/2009 г. , с което е оставено в сила прекратителното определение на В. районен съд от 4.VІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 10730/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материални и процесуални норми, както и необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ДП “Български спортен тотализатор” районна дирекция Варна, в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд по чл. 280 ал.1 от ГПК, респ. че жалбата е неоснователна, тъй като обжалвания съдебен акт е законосъобразен.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Д. В. И. е предявила иск срещу Държавно предприятие Български спортен тотализатор за установяване неистинност на нот.акт № 110 том ІІІ рег.№ 3201 дело № 401от 15.V.2006 г., с който е признат за собственик ответника на магазин в[населено място], на партерния етаж на ул. С. С. № 7 със застроена площ 22.41 кв.м. с принадлежащите му ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. На същия адрес ищцата притежава вещно право на ползване върху магазин със застроена площ от 58.50 кв.м. С уточняваща молба от 3.VІ.2009 г. тя е оттеглила първоначално предявения иск и срещу нотариус Е. Д., издала оспорения от ищцата нотариален акт, като е конкретизирала, че такъв магазин в партерния етаж на сградата на посочения административен адрес в[населено място] не съществува, а правния си интерес от завеждане на делото обосновава с колизията между нотариалния акт, признаващ й право на ползване върху магазина и този, издаден в полза на ответното предприятие за признаване на право на собственост върху такъв магазин, който счита за неистински документ.
С определение № 8526/4.VІ.2009 г. на В. районен съд, облигационно отделение, 24 състав по гр.д.№ 10730/2007 г. е прието, че за ищцата липсва правен интерес от водене на иск за нищожност на нотариалното удостоверяване, което би било налице само в изрично посочените в чл. 472 от ГПК(отм.) случаи, каквито не се твърди да съществуват. Вън от визираните в чл. 472 от ГПК(отм.) случаи нотариалният акт може да бъде отменен след провеждането на исков процес относно спорното материално право. Поради това е прието, че не е налице процесуалната предпоставка за успешно водене на установителния иск и е прекратено производството по делото.
В. окръжен съд в обжалваното с настоящата касационна частна жалба определение № 3163 от 28.ІХ.2009 г. по ч.гр.д.№ 1812/2009 г. е споделил правните изводи на районния съд и е оставил в сила определението на районния съд.
При обосноваване на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на прекратителното определение в изложението за допустимост вх. № 40180/30.ХІ.2009 г. е формулиран въпросът: “Дали за имот държавна собственост може да се издава нотариален акт на държавно предприятие, на което имотът е предоставен за управление, който въпрос според касаторката е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Така формулираният въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК няма връзка с наличието на процесуалната предпоставка за успешното водене на установителния иск по чл. 97 ал.3 от ГПК(отм.) – правен интерес, поради отсъствие на който у касаторката е постановено прекратяване на делото. Този въпрос не обуславя правната воля на съда, обективирана в съдебния акт, предмет на обжалване пред ВКС, по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. В тази връзка няма основание за допускане на касационно обжалване на определението на В. окръжен съд по чл. 274 ал.3 т.1 във връзка с чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3163/28.ІХ.2009 г. на В. окръжен съд по ч.гр.д.№ 1812/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: