О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 27.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговска отделение, в закрито заседание на 16.01.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 4723 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ЕТ Т. В. Т., упражняващ търговска дейност под фирма „Д.- Т. В.” [населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 269 от 23. 10. 2013 год., по т.д. № 3796/ 2013год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. № 8365/ 05.07.2013 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 212 от 20.05.2013 год., по в.гр.д.№ 1048/ 2013 год., по описа на с.с..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав на второ търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК, поддържайки, че в случая предмет на делото е отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по изпълнително дело, поради изплащане на сумата след неговото образуване, а не вземане по запис на заповед.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че с обжалваното въззивно решение на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд- Раднево № 161 / 13. 11. 2012 год., по гр.д.№ 621/2011 год. е разгледан отрицателен установителен иск за недължимост на вземане в размер на сумата 7 225 лв., предмет на издаден по реда на чл.237 и сл. ГПК/ отм./, въз основа на запис на заповед, изпълнителен лист и провеждано принудително изпълнение по изп.д.№ 20078780400309 по описа на ЧСИ И. Х. с рег.№ 878 на КЧСИ. Следователно щом оспорваното вземане за което процесния изпълнителен лист е издаден, произтича от търговска по см. на чл.1, ал.1, т.8 ТЗ сделка – запис на заповед, то делото е търговско и доколкото цената на предявения отрицателен установителен иск е под 10 000 лв., обжалваното въззивно решение, постановено във вр. със същия не подлежи на касационен контрол по силата на изричната норма на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/21.12.2010 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК в правно важимата на тази норма, към датата на подаване на касационната жалба -05.07.2013 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год.. Обстоятелството, че тя императивно изключва от обсега на осъществявания от ВКС инстанционен контрол над въззивните съдебни актове, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за гражданските дела и до 10 000 лв. за търговските дела, обосновава правилността на изградения правен извод за отсъствие на възникнало за настоящия частен жалбоподател потестативно процесуално правомощие на касационно жалба, към датата на подаването и, поради което същата правилно е възприета от предходния тричленен състав на ВКС за процесуално недопустима.
Що се касае до наведените от касатора доводи, свързани с предмета на делото, то те са неотносими към определяне характера на последното – гражданско или търговско. Последователно в практиката си Върховният касационен съд е застъпвал становището, че определящ в този случай е произходът на претендираното вземане, а е несъмнено, че записът на заповед, въз основа на който процесния изпълнителен лист за оспорваното вземане е бил издаден е търговска сделка, съгласно чл.286, ал.2 ТЗ, което само по себе си изключва да е налице гражданско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № № 269 от 23. 10. 2013 год., по т.д. № 3796/ 2013год. , по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: