ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
София, 28.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №1190/ 2013 год.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място] срещу решение №275 от 01.11.2012 г. постановено по в. т.д. №184/2012 г. по описа на АС-Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [община] срещу касатора като частичен иск за сумата от 10 000 лева – неустойка по чл.92 ЗЗД.
Ответникът по жалбата изпраща писмен отговор. Претендира общо присъждане на разноски, без да прилага доказателства за направата на такива.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената жалба е недопустима. Същата е постъпила в АС –ВТ след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от”ПЗР ./, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела до 5000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада във втората категория , съгласно чл.365 ал.1, т.2, предл. 1 ГПК и при цена на иска 10 000 лева, то касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разноски в настоящото производство в полза на ответника по касационната жалба не се дължат в полза на ответника по нея, тъй като такива не се доказват.
С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] – [населено място] срещу решение №275 от 01.11.2012 г. постановено по в. т.д. №184/2012 г. по описа на АС-Велико Търново, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [община] срещу касатора като частичен иск за сумата от 10 000 лева – неустойка по чл.92 ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: