О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№59
София, 29.01.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3693 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. Д. чрез пълномощника му адвокат Албена Добрева против решение № 145 от 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 116 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Перник, с което е потвърдено решение № 1178 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 1753/2017 г. на Районен съд-Перник за отхвърляне на предявения от П. Б. Д. против З. Б. И., Д. В. Б. и С. Г. Н. ревандикационен иск по отношение на УПИ *-* в кв.* по плана на [населено място], общ.П. с площ от 386 кв.м. заедно с всички подобрения и посаждения в имота: едноетажна сграда с площ 80 кв.м., лятна кухня с площ от 12 кв.м., гараж с площ от 40 кв.м., второстепенна постройка с площ от 9 кв.м. и външна тоалетна.
З. Б. И., Д. В. Б. и С. Г. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Лъчезар Никифоров отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното:
Ищецът е основал претендираното право на собственост на наследство от Б. И. Д., починал през 2005 г. и на И. Т. Д., починала 2000 г.
Въззивният съд е приел за установено, че ищецът и наследодателят на ответниците З. Б. И. и Д. В. Б. В. Б. И., починал на 1.09.2016 г. са наследници на Б. И. Д. и И. Т. Д.. С нотариален акт № *, том *, дело № */* г. общия наследодател Б. И. Д. е закупил „една идеална и неразделна част“ от 400 кв.м. от празно дворно урегулирано място, цялото с площ от 670 кв.м., находящо се в землището на [населено място], Д., което по регулационния план на същото село е съставлявало парцел планоснимачен номер *-* в кв.*. С договор за дарение, оформен в нотариален акт № *, том *, дело № */* г. Б. Д. и И. Д. са дарили на В. И. 1/2 ид.част от дворно урегилирано място цялото с площ от 820 кв.м., съставляващо парцел *-*, * в кв.*, заедно с построената в имот пл. № * жилищна сграда. След смъртта на своя наследодател В. И. първите двама ответници З. И. и Д. Б. са прехвърлили на ответницата С. Н. собствеността върху УПИ *-* в кв. * по плана на [населено място] от 1995 г., заедно с построените в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., лятна кухня със застроена площ от 12 кв.м., гараж със застроена площ от 40 кв.м. и второстепенна сграда със застроена площ от 9 кв.м., като сделката е оформена с Нотариален акт № *, том *, рег.№ **, дело № * от * г. Въз основа на експертно заключение съдът е установил, че парцел *-* в кв.* по плана от * г. е бил образуван от части от имоти с пл.№ *, *, *, *, * и * като по КРП на [населено място], окръг П., утвърден със Заповед № 1106/04.10.1961 г. става парцел *-*,* в кв.* и е съставен от два имота имот пл.№ * и имот пл.№ *, а с последващия план от * г. парцел *-*, * в кв.* е разделен на две части – имот пл.№ *, отговарящ на имот пл.№ * – част от УПИ *-*, * и имот пл.№ * отговарящ на имот пл.№ * – УПИ *-* в кв. *.
При така възприетите факти съдът е направил извод, че ищецът не се легитимира като собственик, тъй като наследодателите са прехвърлили собствеността си през 1989 г. За неоснователни са приети доводите за нищожност на дарението от 1989 г. и покупко-продажбата от 2016 г., като сключени за жилище, за което няма архитектурен проект, тъй като предмет на дарението е ? ид.ч. от урегулирано дворно място съставляващо парцел *-*, * в кв.* , заедно с цялата, построена в имот пл.№ * жилищна сграда , а не реално определена част от нея, за да важи изискването на чл.62 З. /отм./, респ. чл.202 ЗУТ, поради което смисъл липсата на одобрен архитектурен проект не опорочава сделките и същите са валидни. За неоснователен е приет и довода на ищеца, че с договора за дарение от 1989 г. е прехвърлена само 1/2 ид.част от терена и от къщата, поради което останалата 1/2 ид.част се явява съсобствена между него и останалите наследници на Б. и И. Д., тъй като проследявайки регулационната история на процесния имот, предоставена от вещото лице в изготвената от него съдебно-техническа експертиза, е видно, че Б. и И. Д. са се разпоредили като са дарили на сина си В. И. целия притежаван от тях недвижим имот, а не идеална част от него, който недвижим имот е идентичен с процесния имот УПИ *-* по сега действащия регулационен план на [населено място], общ.П. от * г.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето и чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счита, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът е приел, че наследодателите са прехвърлили целия имот, а не както е отразено в нотариалния акт ? ид.ч. от него, като е формирал изводите си въз основа на „проследяване на регулационната история на имота“, т.е. по същество съдът приема, че прехвърлянето на част от имота е станало и без нотариален акт, а само въз основа на „проследяване на регулационна история“. Същевременно посочените псевдомотиви са в противоречие и с практиката на ВКС относно задължението на съда да изложи пълни, точни, ясни и убедителни мотиви, а в случая липсват мотиви за законни способи и начини, по които да е придобита собствеността на целия имот, а не само на ? ид.ч. от него.
Горните доводи са свързани с явното неразбиране на мотивите на въззивното решение. С израза „проследявайки регулационната история на процесния имот“ съдът е обективирал извода си относно идентичност на имота, описан в нотариалните актове от * г., * г. и * г. по различните, действали към съответния момент планове, което е видно от препращането към експертното заключение. Този извод е от значение при преценка какви права са прехвърлени с договора за дарение от 1989 г., към който момент е съществувал парцел *-*,* в кв.* по, от който общите наследодатели са притежавали ? ид.ч. съгласно чл.31, ал.1 З.-отм. Макар да не се е позовал изрично на посочената норма, съдът я е приложил и е обосновал крайното си заключение, че през 1989 г. общите наследодатели са се разпоредили с всички притежавани от тях права върху този имот, а именно ? ид.ч. от парцела и притежаваната от тях сграда в него и съответно към момента на откриване на наследствата им същите не са притежавали права върху процесния имот.
С оглед изложеното въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС относно задължението на съда да мотивира решението си, нито е налице основание за преценка дали някой от изводите на съда е очевидно неправилен, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторът следва да възстанови на З. Б. И., Д. В. Б. и С. Г. Н. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 750.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Лъчезар Никифоров.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 116 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Перник.
ОСЪЖДА П. Б. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място], [улица] /вход от [улица], адвокат А. Д. да заплати на З. Б. И., ЕГН [ЕГН], Д. В. Б., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица][жилищен адрес] и С. Г. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица][жилищен адрес] разноски по повод касационната жалба в размер на 750.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: