Определение №59 от 29.3.2017 по ч.пр. дело №974/974 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
974_17_opr_chj_274(2)@248gpc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 29.03. 2017 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 974 /2017 г.
Производство по чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Г. П. срещу определение № 38 от 13.01.2017 г. по гр.д. № 263 /2016 г. на Габровския окръжен съд, г.о., с което е оставена без уважение молбата на П. П. за изменение на въззивно решение от 20.11.2016 г. по делото в частта за разноските, като бъдат присъдени и поискани от П. П. и включени в списък разноски по ч.гр.д. № 1870 /2014 г. на ГРС.
Не са подадени отговори на частната жалба от насрещните страни.
Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима и редовна.
По нейната основателност
Въззивният съд е приел, че въззивното решение в частта за разноските е мотивирано, че те са определени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете и представените по делото доказателства за направени такива. Изложил е мотиви за това, че няма доказателства за това, че разноските, посочени (в списъка за разноски) като направени по ч.гр.д. № 1870 /2014 г. на ГРС, за което в молбата за изменение се твърди, че номерът е погрешен и верният номер ч.гр.д. № 1867 /2014 г. на ГРС, са по настоящото производство и го касаят. По делото няма данни за допуснато обезпечение нито на предявен, нито на бъдеш иск, както се твърди в искането за изменение. Цитираните ч.гр.д. № 1870 /2014 г. и ч.гр.д. № 1837 /2014 г. на ГРС не са приложени и няма данни да са свързани с разгледаното въззивно дело или да представляват обезпечение на исковете по него.
Жалбоподателят твърди, че изводът, че липсват данни за обезпечение във връзка със спора, предмет на делото, е необоснован и противоречи на събраните по делото доказателства, тъй като е поискал от първоинстанционния съд присъждането на разноските за обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. № 1867 /2014 г. и е представил списък за разноски пред него (л.105), включително за тези по ч.гр.д. № 1867 /2014 г., като в списъка е допуснал я.ф.г. – вместо № 1867 /2014 г. на частното гр.д. № е посочил № 1870 /2014 г. г. Първоинстанционният съд, който е бил присъдил тези разноски, никъде не е указал, че трябва да представя доказателства за разноските. Освен това производството е протекло пред този съд (ГРС) и обстоятелството (за направените разноски за обезпечение) му е служебно известно. и ответниците (по исковете) не са оспорили искането за разноски. С частната жалба (по която е образувано настоящото дело) представя преписи от определение и заповед по настоящата ч.гр.д. № 1867 /2014 г..
Доводите на частния жалбоподател са неоснователни.
Присъждат се направените по делото разноски (когато изхода от спора е в полза на направилия тези разноски) – такива, за които са представени доказателства до приключване на устните състезания в съответната инстанция.
След като, което не оспорва и жалбоподателят П. П., в първоинстанционното и във въззивното производство по приключване на съдебното дирене не са представени доказателства, че по искане на П. П. е допуснато обезпечение на иска и че по делото за обезпечаване на иска са направени разноските, чието присъждане е отказано от въззивния съд, следва да се приеме, че за тези разноски не са представени доказателства. Следователно доводът, че е доказано извършването на тези разноски във връзка с обезпечаване на исковете или въобще във връзка с въззивното производство, е неоснователен. Към това следва да се добави и че в списъка за разноски (л.105 по първоинстанционното дело) изобщо не е посочено за какво са направени разноски по посоченото ч.гр.д. № 1870 /2014 г. на ГРС (за което по-късно се твърди, че е със сгрешен номер). При постановяване на въззивното решение въззивният съд не би могъл да установи извършването на тези разноски служебно, тъй като в списъка за разноски (л.105 по първоинстанционното дело) номерът на делото е сгрешен – 1870, вместо 1867.
Доказателства за извършването на претендираните разноски във връзка с обезпечаване на исковете или въобще във връзка с въззивното производство не са представени и с искането за изменение на решението в частта за разноските, по което е постановено обжалваното определение.
Неоснователен е и доводът, че насрещните страни не оспорват присъждането на тези разноски. Те не са направили изявление в този смисъл, напротив – оспорват претенциите на П. П. и самите те искат присъждане на разноски.
Неоснователен е и доводът, че въззивният съд е следвало да приеме за доказано извършването на разноските във връзка с обезпечаване на исковете поради това, че първоинстанционният съд ги е присъдил, а на него му е било служебно известно извършването им. Определението на първоинстанционния съд в частта за разноските е обжалвано и не обвързва въззивния съд, включително и относно констатациите за извършване на разноските. Не може да се приеме и че извършването на разноските е било служебно известно на първоинстанционния съд след като той не е съобщил това на страните съгласно изискването на чл.155 ГПК.
Тъй като въззивният съд е бил длъжен да присъди само разноски, за които са представени доказателства пред него и П. П. не твърди наличието на пречки за своевременното им представяне (до приключване на устните състезания пред въззивния съд) и съгласно правилото на чл.64,ал.1 ГПК настоящият състав не следва да обсъжда представените едва в настоящото производство доказателства.
Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 38 от 13.01.2017 г. по гр.д. № 263 /2016 г. на Габровския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Scroll to Top