4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 59
гр. София 31, 01, 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закри то заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 781/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
Ю. Ж. А. и З. А. А. чрез пълномощника си адв. Д. М. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 723 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 1433/2008г. по допускане на делбата.
Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, ІV-ти граждански състав № 15 от 06.02.2008г. по гр.д.№ 2084/2006г., с което е допусната делба на урегулиран поземлен имот… кв…. по плана на [населено място], пета градска част , представляващ дворно място с площ от 540 кв.м. и подобренията в него – жилищни и стопански сгради. Въззивният съд е приел, че имотът /дворно място и сгради/ е съсобствен между съделителите на основание наследяване по закон на Д. М. А. , починал през 1987г. както и че не е доказано правоизключващото възражение на ответниците Ю. Ж. А., С. Ш. А., З. А. А., Ф. А. А. и Ю. А. А. за придобивна давност на имота от двамата сина на общия наследодател Ю. А. и починалия през 2005г. негов брат А. А.. Съдът е направил фактически констатации, че двамата братя А. и Ю. са живеели в имота от деца с родителите си, а след това със семействата си, грижили са се за тях и са направили подобрения. Същевременно макар и трите сестри да са напуснали имота, а две от тях да са работили в чужбина, те чувствали имота като свой, и при завръщането си отсядали в бащината къща. Те са претендирали част от наемите, получавани от братята им от имота , а между наследниците се е обсъждала възможността имотът да бъде предоставен на строителна фирма за застрояване срещу обезщетяване на всички с жилища. Правните изводи въз основа на тези факти са, че след смъртта на родителите, имотът е владян единствено от синовете му , а след смъртта на А. А. през 2005г. – от съпругата му и децата му, но сам по себе си фактът на осъществяване на фактическа власт върху имота не е достатъчен да се приеме, че са владяни частите на сънаследниците като основание за придобиването им по давност, по отношение на които с откриване на наследството те са били държатели. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие имота по силата на давност, в конкретният случай, предвид наведените твърдения не е доказано , че двамата братя са отблъснали по ясен, категоричен и несъмнен начин, владението на сестрите си, като съответно намерението им да своят имота , е сведено до знанието на последните, и те недвусмислено са били уведомени, че са оспорени правата им на собственост върху наследствения имот. Прието е също така за недоказано по един категоричен и непротиворечив начин, че волята на наследодателя на страните в каквато насока има твърдения е била имотът, ведно с подобренията в него да останат само и единствено на синовете му .
Въпросите, които се поставят като основание за допускане на касационното обжалване са: 1. за придобивната давност в хипотезата на придобиване на владението със съгласието на предишния владелец; 2. кои са действията, които един сънаследник следва да предприеме, за да превърне владението на сънаследствения имот в самостоятелно и кои са критериите и доказателствата, за да се приеме, че те са достигнали до знанието на останалите сънаследници; 3. извършването на значителни подобрения и изменения на целия имот израз ли са на собственическо отношение към него; 4. процесуално правният въпрос е за годните доказателства за да се приеме, че е налице граждански брак между две лица.
Първият въпрос не е от значение за делото, защото формираните изводи на съда не се основават на осъществено владение със съгласие на наследодателя , напротив съдът е приел, че това твърдение на ответниците не е доказано и че те са установили владение след смъртта на общия наследодател Д. А. като наследници , само на своите идеални части. Следователно не е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК – поставеният правен въпрос да е обусловил решаващите изводи на съда.
Няма спор в съдебната практика, включително и в представените от касаторите решения, че при съсобственост, възникнала от наследяване, всеки от съсобствениците е държател на чуждите идеални части и упражняването на фактическа власт на целия имот , без да е отблъснато владението на останалите сънаследници, не може да има за последица придобиване на тяхната идеална част по давност. Кога е налице отблъскване на владението е въпрос, на който не може да бъде даден еднозначен отговор, той се разрешава с оглед на конкретно установените факти по делото и взаимоотношенията между сънаследниците. Не всяко отделно действие като например застрояването на имота от съсобственик, може да се приеме за манифестация на собственическо отношения към цялата вещ. В този смисъл разрешението, дадено в решение № 239/1996г. по гр.д.№ 91/1996г. на ВС, І г.о. , че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правото на останалите наследници, е съобразено от въззивния съд, който е приел, че такова отричане не е налице след като трите сестри, чиято собственост на основание наследствено правоприемство се оспорва , са посещавали имота, търсели са своята част от наемите и са водили преговори за предоставяне на право на застрояване и обезщетяването им с жилища. При тези изводи не може да се приеме , че не е несъобразена задължителната практика – решение по чл.290 и сл. ГПК № 8 от 23.01.2012г. по гр.д.№ 138/2011г. на ВКС, І г.о. В това решение е прието във връзка с осъществяване на елементите на фактическия състав на оригинерното придобиване на собствеността по чл. 79 ал.1 ЗС от съсобственик -сънаследник , че това е въпрос на фактическо установяване във всеки отделен случай, а изводите, направени при разглеждане на жалбата по същество, са основани на самостоятелно ползване на жилище и извършени в него подобрения при установена фактическа власт въз основа на сключване на нищожна съдебна спогодба –делба, обстоятелства различни от установените по настоящото дело. На същото основание няма противоречие и с решение № 94 от 28.03.2012г. по гр.д.№ 70182011г. на ВКС, І г.о. поради липса на идентичност на разглежданите случаи. Следователно по втория и третия от поставените въпроси не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Процесуалноправният въпрос за доказателствата, с които се установява граждански брак между две лица, по който се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е решаващ за делото. То е разгледано по отменения ГПК от 1952г. при засилено състезателно начало в гражданския процес и страните не са оспорили удостоверението за наследници, в което З. А. Х. е посочена като съпруга на Девисил М. А.. Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му и в делбеното производство удостоверява наследствено качество, освен ако не е оспорена истинността му. В случая касаторите не са оспорили представеното с исковата молба удостоверение, напротив изрично са направили признание в уведомително писмо на л.111 от първоинстанционното производство, че наследодателите Д. А. и З. Х. са съпрузи. Въпросът е въведен като спорен по почин на съда и в рамките на дадените указания е установено, че не се съхраняват семейните регистри и акта за граждански брак. Следователно приложимата норма е чл. 134 ал.1 ГПК /отм./, която допуска доказването да се извърши освен с предвидения в закона документ – акт за брак. разпоредбата е тълкувана в съдебната практика /срв. решение № 500 от 01.07.2004г. по гр.д.№ 19/2004г. на ВКС, І г.о./, поради което не е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Воден от горното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 723 от 02.05.2012 г. по гр.д.№ 1433/2008г. по допускане на делбата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: