3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
[населено място], 04.02.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1032/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България „ АД против определение от 28.12.2018 г. по гр.д.№ 10102/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от страната молба за изменение, по реда на чл.248 ГПК, на решение № 3382/29.05.2018 г. по същото дело, в частта му по отговорността за разноските . Жалбоподателят оспорва правилността на определението , като постановено в противоречие с чл.78 ал.3 ГПК, тъй като съдът е отказал да му присъди разноски, въпреки частичното отхвърляне на предявените срещу него, от И. Т. и Й. И. искове, с правно основание чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД – за прогласяване нищожността на клаузи от сключен между страните договор за кредит, като неравноправни, на основание чл.143 т.3, т.10 и т. 12 пр. второ от Закона за защита на потребителите / ЗЗП /. Без значение, според страната, е обстоятелството, че отхвърлителния диспозитив касае изречения от оспорените в цялост клаузи на чл.3 ал.1 и чл.3 ал.5 от договора за кредит, в останалата им част прогласени за нищожни .
Ответните страни – И. Т. и Й. И. – оспорват частната жалба с довода, че изключването на съответните изречения от иначе прогласените за нищожни, на основание чл.143 ЗЗП , договорни клаузи, цели да внесе единствено яснота и конкретизация на това кои части от тях са възприети за нищожни, без да се касае за отхвърляне на самостоятелни искове за нищожност, с предмет отделно изречение от оспорената в цялост договорна разпоредба. Отделно се позовават на недоказаност от претендиращия разноските ответник , каква част от договорените и понесени такива кореспондират на отхвърлената според него „ част от исковете „ .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.248 ал.3 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
Предявените от И. Т. и Й. И. против „Юробанк България„ АД искове, с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД, имат за предмет прогласяване нищожността на чл.3 ал.1, чл.3 ал.5 и чл.6 ал.3 от сключен между страните по спора договор за кредит, за покупка на недвижим имот – № НL 14105/09.10.2006, които разпоредби гласят :1 / чл.3 ал.1 изр. първо – „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на БЛП на „БПБ” АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата„ ,а изр. второ – „ Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на „БПБ„АД за жилищни кредити в лева е в размер на 7 % „ ; чл.3 ал.5 изр. първо и второ – Действащият БЛП на „БПБ”АД за лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата , от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони ” , а изр. трето – „ Договорените в настоящия договор надбавки не се променят„ . Чл.6 ал.3 от договора е неотносим към предмета на настоящата жалба. Първоинстанционният съд е прогласил нищожността на посочените клаузи в цялост. Въззивният съд е отхвърлил иска за прогласяване нищожност на чл.3 ал.1 изр. второ и на чл.3 ал.5 изр. трето от атакуваните разпоредба. Претенцията на ответника за възмездяване на разноски се основава на това частично отхвърляне , съответно на разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Редакцията на чл.78 ал.3 ГПК урежда релевантна за определяне на разноски, като отхвърлена, „част от иска „ , съобразно хипотезата на предявено за защита, делимо по естеството си право или на предявени обективно съединени искове, някой или някои от които съответно отхвърлени. Никоя от двете хипотези не е налице в настоящия случай. Не се касае за делимо по естеството си / индивидуализиращо се и с количество / предявено за защита право, каквито са например паричните претенции, нито за обективно съединени искове за нищожност на атакуваните договорни клаузи, със самостоятелен предмет – всяко отделно изречение от същите. Такова би било, ако ищците обосноваваха неравноправие, по смисъла на състав на чл.143 от ЗЗП, с предмет всяко отделно изречение от чл.3 ал.3 , съответно от чл.3 ал.5 от сключения договор за кредит, при което неравноправието, предпоставящо нищожността, е изводимо само и единствено от съдържанието на това отделно изречение. Такова обосноваване исковата молба не съдържа. Не е мотивирано и във въззивното решение. В този смисъл, въпрос на процесуална прецизност е било конкретизиране на твърденията на ищците, досежно действително накърняващата правилата на добросъвестността част от атакуваните разпоредби, което съдилищата не са сторили предварително, но което не се отразява върху допустимостта на въззивния акт, в атакуваната пред касационна инстанция част от същия, доколкото за недопустимостта съдът следи служебно и не е допуснал касационното обжалване по касационната жалба на „Юробанк България„ АД, с предмет уважената част от предявените искове. Доколкото остава некоригирана , като изводима от произнасяне по непредявен иск, поради незаявена, съответна на петитума, обстоятелствена част по самостоятелно предявен такъв с предмет чл.3 ал.1 изр. второ и чл.3 ал.5 изр. трето от договора за кредит, недопустимостта не предоставя основание за уважаване претенцията за разноски на ищеца и на другото основание – по чл.78 ал.4 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.12.2018 г. по гр.д.№ 10102/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение подадената от „Юробанк България„ АД молба, за изменение, по реда на чл.248 ГПК, на решение № 3382/29.05.2018 г. по същото дело, в частта му относно отговорността за разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: