О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 06.02.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 2095/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3,т.2 Г. вр. чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. «НАРКООП», гр. Я., срещу определение от № 161 от 27.06.2008г. по ч.гр.д. № 305/2008г. на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 26.05.2008г. по гр.д. № 1359/2006г. на Я. районен съд в частта, с която Г. „Н” е осъдена да заплати на К. с. , гр. Я., направените по делото разноски в размер на 12 500 лева.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Сочи, че с обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправни въпроси по присъждане на направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат при прекратяване на производството. Налице е противоречива практика на съдилищата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение Я. окръжен съд е приел,че на ответника по иска, спрямо когото производството по делото е прекратено, поради оттеглянето му, следва да се присъдят направените от него разноски – възнаграждение за един адвокат. В разглеждания случай присъдените от първоинстанционния съд разноски са действително направени преди изявлението за оттегляне на иска и поискани от ответника преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава, а е по-нисък, от предвидения в §2 ДР на Наредба № 1/1999г. на ВАС трикратен размер на възнаграждението, до който може да бъде намалено от съда при прекомерност по реда на чл.64,ал.4 Г. /отм./.
Според разпоредбата на чл.274, ал.3,т.2 Г. във връзка с чл.280, ал.1, т.2 Г. на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. По начало позоваването на решения на Върховния административен съд е неотносимо към разпоредбата на чл.280, ал.1 Г. , тъй като тя има предвид дадени разрешения само по спорове, разрешавани по реда на Г. от общите съдилища в съдебното реализиране на субективни права, но не и административните съдилища като специализирани да осъществяват съдебен надзор по реда на АПК, изключващ решаване на спорове от гражданскоправен характер.
Приложените решения на ВКС – №89/20.02.2005г. по гр.д. № 509/2004г. и № 118/18.04.2006г. също са неотносими, тъй като не установяват дадени противоречиви разрешения на въпроса за присъждане в полза на ответника разноски при прекратяване на производството срещу него, изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат, определено съобразно цената на иска.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 Г. за допускане касационно обжалване на определението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 161 от 27.06.2008г. по ч.гр.д. № 305/2008г. на Я. окръжен съд по частна жалба на Г. «НАРКООП», гр. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.