О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 06.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 37/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв.Д. П., назначена на основание чл. 47 ал. 6 ГПК за особен представител на ответницата по делото М. С. А. – В. – от [населено място] срещу Определение от 18.09.2014 г. по гр.д. № 8046/ 2014 г. на СГС, с което е оставено без уважение искането й за определяне на адвокатско възнаграждение за участието й във въззивното производство, с оплакване за неправилност. Частната жалбоподателка обосновава, че възнаграждението за процесуално представителство на назначен по чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител се дължи за всяка съдебна инстанция и иска определението да се отмени и съдът да определи размер на възнаграждението и да задължи [фирма] – [населено място], подал въззивната жалба, да внесе възнаграждение за процесуално представителство за въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид, че с обжалваното определение е оставено без уважение искане на адвокат, назначен за особен представител на ответницата по делото на основание чл. 47 ал. 6 ГПК, съдът да определи възнаграждение за участието на адвоката във въззивното производство и да се задължи ищеца, подал въззивната жалба, да внесе възнаграждението, намира, че определението не подлежи на обжалване.
Това определение не слага край на делото и може да бъде изменено или отменено от същия съд следствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск – чл. 253 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 274 ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното определение е по движение на делото и не е от нито една от посочените видове определения. Затова частната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане.
Следва да се отбележи, че създадената съдебна практика: Опр.№ 518/ 02.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 2789/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., Опр.№656/23.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 342/2010 г. на ІV г.о. и др. е в смисъл, че съдът определя размера на възнаграждението на назначения особен представител при условията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поотделно за всяка инстанция, която Наредба е приложима по аналогия, съобразно §1 от ДР, възнаграждение се дължи за всяка инстанция и с оглед чл.76 изр.2 ГПК възнаграждението следва да бъде внесено от ищеца предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на адв. Д. П., назначена на основание чл. 47 ал. 6 ГПК за особен представител на ответницата по делото М. С. А. – В. – от [населено място] срещу Определение от 18.09.2014 г. по гр.д. № 8046/ 2014 г. на СГС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателката, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: