О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 07.02.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 05 февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2216 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. С. против решение № 1671 от 28.12.2017 г. по гр.д.№ 2223/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1715/26.05.2017 г. на РС-Пловдив, с което е признато за установено по отношение на Р. П. С., че „ДИАТ ИНВЕСТСТРОЙ” ООД е собственик на площта, заключена между б. 2,3,7,8,2 по скица № 11 от второто допълнително заключение на вещо лице Г. на л. 96 от делото на РС, която площ по одобрената със заповед № ЗД-18-48 от 03.06.2009 г. кадастрална карта е заснета неправилно в очертанията на имот № …., собственост на касаторката Р. С., вместо да бъде заснета в очертанията на имот № …., собственост на ищеца „ДИАТ ИНВЕСТСТРОЙ” ООД.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл по не предявен иск, защото ответницата не е оспорвала правата на ищеца върху признатата част и за нея ищецът не е предявил иска. Наведено е и оплакване за неправилност на решението, включително и в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта за разноските, защото съдът не е спазил правилото на чл. 214 ГПК относно искането на ищеца за изменение на иска, като е допуснал такова за изцяло различна по местонахождение площ от първоначално заявената. Според касаторката, с исковата молба се претендира, съдът да признае за установено, че съществуващата на место ограда е в имота на ищеца, а не по имотната граница, поради което иска да бъде преместена оградата, а съдът се е произнесъл за площ, която е на изток от оградата в имота на ищеца. Касаторката приема, че имотната граница минава по материализираната на место ограда и не претендира площ на изток от нея. Съдът се произнесъл по грешка в кадастралната карта, открита от второто вещо лице в хода на процеса, а не по твърденията в исковата молба.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата се иска допускане до касация за проверка на допустимостта на решението или по следните формулирани правни въпроси: ако страната е направила искане по чл. 214 ГПК, но то не е прието от съда, може ли да се приеме, че искът е изменен и съдът по него ли дължи произнасяне. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 114 от 19.01.2017 г. по гр.д.№ 1357/2016 г. на ВКС, ІІ гр.о. Тъй като счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, признавайки права, каквито касатроктата не оспорва, счита, че не дължи разноски.
Ответникът по касация „ДИАТ ИНВЕСТСТРОЙ” ООД оспорва жалбата и допускането до касация, защото съдът е уважил иска за част от площта, която е в по-малък обем от претендираната, че изменението на иска не се отнася за площ с друго местонахождение. Тъй като касаторката е оспорвала предявения иск в хода на производството, счита, че тя правилно е осъдена за разноските.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявеният иск е установено следното:
Ищецът „ДИАТ ИНВЕСТСТРОЙ” ООД е собственик на 60% от имот № …. на основание покупко-продажба с н.а. № ….г. По ПУП, за имота е бил отреден парцел …., а по кадастралния план, имота е бил с пл. № …. с площ 276,50 кв.м. Дружеството купува 92 кв.м. от съседния имот …., съставляващи частта от този имот, включена в парцел І-жилищно строителство. кв.2 по плана на [населено място]. Ответницата е собственик на имот № …., граничещ с имота на ищеца от запад. По плана от 1054 г. имота на ищеца е пл.№ …., а на ответницата – …. Между тях е показана масивна ограда, която е отразена, като изцяло попадаща в имота на ответницата № …. Следващият план е от 1971 г., имота на ответницата попада в п.І жилищно строителство и не е заснета границата му от север, но масивната ограда с имот № …. /бившия № …./ е заснета по същия начин. / скици 7 и 8 от заключението на в.л. Г./ По плана от 1988 г. имота на ответницата е заснет с пл. № …. и е с незатворена граница от север към парцела, отреден за жилищно строителство, но границата с имота на ищеца е заснета с чупка по б. 10,3,11,13, а с имот …. – по линията 13, 7, която е на местото на съществуващата ограда. Със заповед № 195/09.02.1994 г. е подпълнена северната имотна граница на имот …. с парцела, отреден за жилищно строителство, но тя не касае спорната площ
Със заповед № ОА-1276/15.08.1995 г. е извършено изменение на регулационния план, като от п. № ….- жилищно строителство и п…. на ищеца е образуван нов парцел ….-за жилищно строителство, нов парцел …. и нов парцел …. Границата на п. …. с парцела на ищците …. е без чурка и минава по б. 10,3,4,5,13,6,14,11,10. Отпаднала е границата по т. 3,12 и минава в този участък по т. 3,4,5,13. В участъка по т. 4,5 минава по съборена вече стопанската постройка в имота на ищеца № ….. По т. 5,13 и 6, границата минава по съществуваща и заснета в плана масивна ограда. Източната парцелната граница на п. …. съвпада с имотната граница на имот …. На место, масивната ограда съвпада с регулационната граница и е по т. 3,4,5,13,6.
Попълването на кадастралната основа с нов имот …. със заповед № 170/12.06.1996 г. е по заснетата граница и не касае спорния участък. Неотносима към спора е и заповед № 2075/21.12.2004 г., защото касае източната граница на имота на ищеца, граничеща с други имоти. Със заповед № 2865/15.10.2007 г. е направено ново изменение на регулационния план, като е образуван съсобствен парцел …., като е определена северната му граница, но западната граница с ответницата не се променя.
През 2009 г. е приета действащата кадастрална карта, но по нея имотната граница не съвпада с масивната ограда. Границата по КК е изместена на изток спрямо съществуващата на место масивна ограда с 0,56 см. в най-отдалечената част. Спрямо съществуващата на место ограда, отстоянието от 3 м. до новоизградената сграда в имот …. е спазено, а спрямо заснетата в КК граница, това отстояние е 2,75 м.
Ищецът е твърдял в исковата молба, че цялата граница в КК е заснета на изток с около 20 см. в резултат на което терен с площ около 5 кв.м. е неправилно заснета като част от имота на ответницата и този начин на заснемане нарушава отстоянието на новопостроената сграда до оградата. В исковата молба следва твърдение, че границата неправилно е заснета по съществуващата ограда. Петитумът е да се признае за установено, че ищеца е собственик на площ от 5 кв.м. по протежение на границата с имота на ответницата и че е допусната грешка в КК, като тази площ е заснета в очертанията на имота на ответницата, вместо в очертанията на имота на ищеца. Според в.л. Г., в зависимост от това дали ще се приеме, че границата минава пред средата на оградата, която е с дебелина 25 кв., или тази ограда ще се приеме, като стояща в мота на ищците, или в имота на ответниците, площта е съответно 8 кв.м., 9,5 кв.м. или 11 кв.м.
След изготвяне на второто допълнително заключение на в.л.Г., ищецът е подал молба, с която заявява, че претендира площ от 11 кв.м. по протежение на границата между имотите на страните, заключена между оградата и нанесената граница в КК.
Съдът не се е произнесъл по тази молба.
Макар в тази молба /на л. 85 от делото на РС/ да е посочено като основание чл. 214 ГПК, тази молба не съставлява изменение на иска, а уточнение на площта, която е предмет на иска. Още с исковата молба, ищецът е твърдял, че грешката в КК е по протежение на границата между двата имота. Съдебната практика без противоречие приема, че имота се индивидуализира с границите си, а не с площта. Границите на претендираната площ са посочени в исковата молба. В нея е имало известна неточност при очертаването й, която е отстранена след изготвяне на основното и двете допълнителни заключения на в.л. Г.. Той също е установил разминаването на границата по КК и оградата на место, което е отразил на скица № 11, към която е препратил съдът при постановяване на решението си. Съдебният акт е постановен по предявения и уточнен иск, поради което не е налице произнасяне по непредявен иск. Затова не се допуска касационно обжалване за проверка на допустимостта на решението.
Исковата молба е била нередовна, тъй като е съдържала противоречиви твърдения, че имотната граница неправилно е заснета вместо по оградата, на изток от нея в имота на ищеца, но едновременно с това и, че оградата следва да се премести по имотната граница, което не кореспондира на интереса на ищеца. С молбата на л. 85 от делото на РС е направено уточнение на спорната площ по граници, като е препратено към заключението на вещото лице. Затова тази молба не съставлява изменение на иска, а уточнение към исковата молба, поради което не е налице нарушение на съдебната практика по чл. 214 ГПК. Тази практика е неприложима, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса „ако страната е направила искане по чл. 214 ГПК, но то не е прието от съда, може ли да се приеме, че искът е изменен и съдът по него ли дължи произнасяне.”.
В хода на производството, ответницата е оспорвала иска, ангажирала е доказателства и макар в касационната жалба да заявява, че не е спорно, че границата минава по масивната ограда, в исковото и въззивното производство е оспорвала установената от вещите лица грешка в кадастралната карта, поради което е осъдена за разноски, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1671 от 28.12.2017 г. по гр.д.№ 2223/2017 г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. П. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: