О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София 09.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 5122/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. М., подадени от пълномощника и адвокат Д. К., срещу решения № І-54/21.05.2015г. и № І-81/13.07.2015г. по гр.д.№595/2015г. на Бургаския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в противоречие с решение № 784/1990г., ВС, І г.о., решение №66/1988г., ОСГК и ТР№63/1965г., ОСГК въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос : следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.353 ГПК при положение, че по отношение на един от делбените имоти претенции предявяват всички три групи съделители като от този, който е най-ценени с най – висока пазарна могат да се образуват два дяла. Приложението на чл.353 ГПК е допустимо спрямо останалите имоти от които всяка група съделители получава реален дял, а имот, от който реално не могат да се обособят дялове за всеки съделител, трябва да бъде изнесен на публична продан. Допустимо ли е група съделители да бъдат осъдени да заплатят уравнение на дела общо, а не съобразно притежаваните от всеки идеални части в съсобствеността, следва ли съдът да съобрази промените в пазарната цена на имотите, счита ли се освободен от заплащане на държавна такса върху дела този съделител, който е освободен от заплащане на държавна такса от първоинстанционния съд, следва ли разноските по делото да се разпределят съобразно дяловете на съделителите.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение от 21.05.2015г. по гр.д.№ №595/2015г. на Бургаския окръжен съд е обявен за окончателен проект за разделяне на допуснатите до делба недвижими имоти, както са във вариант първи на допълнителното заключение на техническата експертиза на вещото лице З.А., разпределени в три дяла – подробно описани. Макар съдебният акт да е наименуван решение, по своя характер представлява определение, с което е съставен проект на разпределение на имотите по дялове, съгласно заключение на техническата експертиза. Няма за предмет разделяне на имотите, предхождащо теглене на жребий по реда на чл.352 ГПК и не поражда право на самостоятелно обжалване. Начинът на разпределение с оглед броя на имотите и квотите подлежи на обжалване с общата жалба срещу решението по извършване на делбата. Ето защо в тази част касационната жалба няма предмет. С решение № І – 81/13.07.2015г. по същото дело е отменено решение №11/2014г. по гр.д.№4751/2008г. на Бургаския районен съд, с което процесните делбени имоти са изнесени на публична продан. По реда на чл.353 ГПК е извършено разпределение на имотите в три дяла. В общ дял на Г. Г., И. Г., Г. Д. /с обща квота 72/120 ид.ч./, се поставят подробно описани недвижими имоти : лозе с площ 3,038 дка, залесена територия с площ 5,210 дка и нива с площ 5,502 дка. В общ дял на С. С., И. С., С. Ч., Д. В., Й. К., Т. В., И. В. се поставят подробно описани лозе от 1024 кв.м., залесена територия с площ 3000кв.м., нива с площ 3000 кв.м. В дял на И. М. /с квота от 12/120 ид.ч./се поставят подробно описани имоти : лозе от 1000 кв.м., залесена територия с площ 1000 кв.м. Постановено е парично уравнение на дяловете на съделителите. Въззивният съд е обсъдил заявените от страните искания за разпределяне на имотите от ответниците, в т.ч. за поставяне на имоти в общ на ответниците, без ответницата М., както и за поставяне на имоти в общ дял на ищците по варианти от заключенията на вещите лица, както и искането на М. за поставяне на самостоятелен дял. Страните са подали заявление до АГКК-гр.Б. за въвеждане на новообразуваните имоти в кадастъра и снабдяване с нови идентификатори на тези новообразувани имоти. Представени са удостоверения и скици-проекти за делба на имотите. Въз основа на това въззивният съд е приел, че е възможно извършването на разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК. Предвид групирането на страните и претенциите за поставяне в общ дял, то на ищците е поставен дял първи от одобрения вариант за разпределение, на ответниците, без И. М. – дял втори и на ответницата И. М. -дял трети. Така обособените групи съделители получават в натура земя, отговаряща максимално на собствеността им. Възприетият вариант разпределя имотите, максимално съответстващи на съответните квоти на страните, с минимално парично уравнение на дяловете, с което се постигат и целите на делбеното производство.
Не са налице сочените основания на чл.288 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивните решения. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и определя рамките, в които ВКС селектира касационната жалба. Не е налице основанието на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване по поставените въпроси. От една страна касаторът не е конкретизирал в какво се изразява противоречието с приложените решения на ВС, а от друга от последните не може да се направи извод за наличие на противоречиво решавани правни въпроси. Конкретните случаи, които разглеждат са различни и не третират така повдигнатите от касатора въпроси. С ТР №63/1965г. по гр.д.№38/1965г., ОСГК е прието, че когато при съдебната делба съделителите са повече от реалните дялове, които могат да се образуват от имотите, предмет на съдебната делба, и единият от имотите е неподеляемо жилище и се постави в дял на един от съделителите по реда на чл.288,ал.2 ГПК /отм./, останалите имоти следва да се изнесат на публична продан. С решение №784/1990г. по гр.д.№810/1990г., І г.о. е прието, че способът на чл.292 ГПК за извършване на делбата намира приложение само в случаите, при които допуснатите до делба или обособени по-късно имоти по своя брой съответстват на броя на съделителите, и то при условие, че тегленето на жребий се оказва невъзможно. С решение № 66/1988г. по гр.д.№33/1988г., ОСГК се приема, че делба по реда на чл.292 ГПК може да се извърши само когато от имотите, предмет на делбата, могат да се образуват реални дялове за всеки съделител. С обжалваното решение в съответствие с установената практика на ВКС е прието, че при невъзможност за теглене на жребий, но при наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /броят на делбените имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/, в т.ч. съобразно изразената воля от съделителите имотите да бъдат разпределени помежду им реално, респ. воля на някои от тях да получат имот в общ дял, съдът следва да извърши разпределение по реда на чл.353 ГПК, тъй като е невъзможно теглене на жребий. Възприетото в цитираните от по-горе съдебни решения относно способите за извършване на делбата – чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК или чрез публична продан, е неотносимо. Касаторите се позовават на разрешение по поставения въпрос за приложението на чл.292 ГПК/отм./ във връзка с разпределянето на дяловете, дадени в противоречие с практиката на ВКС, но от представените решения на ВКС не може да се приеме, че е налице соченото противоречие. Следва да се има предвид също, че отделните хипотези предполагат и различни фактически обстоятелства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-81/13.07.2015г. по гр.д.№595/2015г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: