5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 09.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2242 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр. с пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр.86/2017г., образувано по касационна жалба на ответниците Б. К. К. и Б. К. К. против Решение № 151 от 05.06.2017г. по в.т.д.№ 204/2017г. на АС Пловдив в частта на потвърждаване на решението по т.д. №118/2916г. на ОС Стара Загора за уважаване на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от [фирма] срещу тях в качеството им на наследници на солидарния длъжник К. Н. К. по договор за овърдрафт кредит № 090/10.05.2006г. и анекси към него, във връзка с настъпване на крайния срок за погасяване на кредита.
Искането е за отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърдението е, че банката не е доказала, че е отправила надлежно волеизявление, достигнало до знанието на наследниците за настъпилата изискуемост на задължението на наследодателя им. Поддържа се, че анексите към договора не са подписани от солидарния длъжник К. К.; че са представени доказателства, че по отношение на процесния договор, районна прокуратура Стара Загора е образувала досъдебно производство по чл.309 НК, което налага спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 ГПК до приключване на наказателното производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването с твърдението, че постановеното решение по жалбата ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и че въззивният съд се е произнесъл по значими материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочва се, че се касае за договор, анексите към който не са подписани от наследодателя на касаторите, а трайната съдебна практика – Решение № 147 от 23.07.2012г. по гр.д.№ 627/2011г. на ІІІ г.о на ВКС е, че промяната на задълженията по договора и на свързаните с изпълнението им модалитети, е обективна новация. Посочва се, че обжалваното решение противоречи на тази практика. Поставен е въпрос: Следва ли банката- кредитор да уведоми наследниците на починалия солидарно задължен длъжник за наличието на сключения договор за кредит, станал изискуем, както и за размера на задължението. Следва ли съдът в случая да спре гражданското производство при наличие на образувано досъдебно такова, касаещо документи, предмет на спора; следва ли съдът поне да изиска уточняваща информация за какви документи и средства става въпрос в досъдебното производство, за да извърши преценка касаят ли същите предмета на спора.
С писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе,съставът на ВКС, съобрази следното:
Във въззивната жалба ответниците са изложили доводи, че не са били уведомени от банката за изискуемостта на вземането в пълния му размер и за вноските с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението в заповедното производство /31.08.2015г./ – т.е не били уведомени за задължение, в което да встъпят; че наследодателят им не е подписал последните три анекса към договора; че има образувано досъдебно производство по чл.309 НК по тяхна жалба във връзка с обстоятелствата по подписването им, поради което са поддържали искане за спиране на исковото производство.
Съставът на АС е приел за безспорно установено, че ответниците са приели наследството на починалия на 14.06.2014г. солидарен длъжник по договора за кредит с последен анекс № 11 от 26.04.2013г. За установено по категоричен начин чрез приетата графическа експертиза е прието, че наследодателят К. К. е подписал последния анекс, който извод е потвърден и от показанията на разпитана свидетелка – служителка на банката, пред която подписът е бил положен. По повод на въведеното възражение, че не били подписани анекси №№ 9 и 10 е прието, че такова оспорване не е заявено в отговора на исковата молба, но дори възражението да не е преклудирано, то на първо място не е доказано /а е опровергано от показанията на свидетелката/ и едновременно с това, няма значение за крайния изход на спора доколкото в пар.2 на последния анекс № 11 е обективирано съгласието на страните по него, че са обвързани от договора и всички анекси към него. За неоснователна е счетена поддържаната необходимост от спиране на производството по делото. Посочено е, че това искане е било направено след приключване на устните състезания пред първата инстанция и за обосноваването му е представено удостоверение от РП Стара Загора, съгласно което, по жалба на К. е било образувано досъдебно производство по чл.309,ал.1 НК срещу неизвестен извършител. Мотивирано е, че липсват други данни за това производство, но дори да се приеме, че то касае подписите под процесните анекси, не е налице хипотезата на чл.229,ал.1,т.5 ГПК, тъй като относимите към спора обстоятелства са установени по делото с допустимите доказателствени средства по ГПК. Обосновано е, че двамата ответника са обвързани от договора и анексите към него, а спор относно размера на дължимите суми по кредита няма. По възражението за неуведомяване на наследниците за изискуемостта на задълженията по договора за овърдрафт е посочено, че уведомяване е необходимо в случаите на предсрочна изискуемост на кредита, но в настоящата хипотеза задълженията са по договор за овръдрафт, чийто падеж е 27.04.2014г., към който момент е възникнало задължението за пълно погасяване на главницата от 36 000лв и това е началният момент, от който кредитополучателят и солидарните длъжници са в забава и дължат и договорените лихви по чл.4.2 от последния анекс. Изложени са и допълнителни аргументи, че преди подаване на заявлението по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 4277/15 на РС Стара Загора, всички длъжници, включително и въззивниците са получили уведомление изх.№ 7152 от 10.11.2014г., че на 27.04.2014г., е изтекъл срокът на договора овърдрафт и сумите по него, включващи главницата от 36 000лв. и изтеклите лихви, са дължими.
Искането за допускане на обжалването е неоснователно:
При извода на апелативния съд, че банката не е имала задължение, но е уведомила длъжниците за настъпилия краен срок на задължението за погасяване на кредита, първият въпрос е изцяло хипотетичен. Произнасянето по него би било без никакво значение за изхода на спора. По отношение на него отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка при положение, че въззивната инстанция е основала съображенията си за отсъствие на такава необходимост с аргумент от разясненията по т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно настъпването на предсрочната изискуемост на кредит и разграничаването й от хипотезата на вече настъпил краен срок, в който задължението е следвало да се изпълни.
Правен въпрос относим към даденото разрешение в цитираното решение на ІІІ г.о. на ВКС, в което касационното обжалване е допуснато по въпроса дали приемането от страна на кредитора и позоваването на подписан от длъжника документ, в който е посочен нов падеж, съставлява постигнато съгласие за нов падеж на вземането, не е поставен. Същевременно е налице трайноустановена практика по въпроса за предпоставките на обективната новация и представлява ли преструктурирането на дълга по отношение на размера и срока съществен елемент на задължението, и дали изменението на договора за кредит по отношение на размера на дълга и срока за връщането му, погасяват задължението по първоначално сключения договор.
Въпросът по приложението на разпоредбата на чл.229,ал.1,т.5 ГПК не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които са основания за касиране на решението, а не основания за допускане на касационното обжалване. Необосновано е и наличието на допълнителната предпоставка. Наличието на постоянна практика на ВКС, с която решението на апелативния съд е съобразено, също обуславя неоснователността на искането за допускане на обжалването. Съгласно нея /Определение № 274 от 13.06.2011г. по ч. гр. д. № 270/2011 г., I г. о., Определение № 378 от 28.05.2010г. по ч. т. д. № 383/2010 г., II т. о., Определение № 44 от 26.01.2010г. по ч. гр. д. № 15/2010 г., II г. о., Определение № 567 от 02.09.2013г. по ч.т.д.№ 2075/2013г. на ІІ т.о./, гражданският съд не е обвързан от постановените в досъдебното производство актове, поради което решаващият съд може винаги да приеме за установени различни факти; нито твърденията на някоя от страните, че са извършени престъпления, нито провеждана прокурорска проверка за извършени престъпления, е основание за спиране на производството по гражданско дело. Производството по гражданско дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза – чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства – чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. /Определение № 655 от 19.09.2013г. по ч.гр.д.№ 5301/2013г. на ІV г.о./.
Насрещната страна не е претендирала разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 151 от 05.06.2017г. по в.т.д.№ 204/2017г. на АС Пловдив в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: