О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.59
гр.София, 19.01. 2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1088/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. П. и С. В. П. от гр. Н. са подали касационна жалба вх. № 1* от 16.04.2009 год. срещу въззивното решение от 04.03.2009 год. по гр.дело № 2604/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е отменено решението от 10.04.2008 год. по гр.дело № 19199/2007 год. на Софийския районен съд, 36-ти състав и са уважени предявените от С. К. П. и Ц. С. К. искове по чл.109 ЗС, като касаторите са осъдени да осигурят достъп до къщата, разположена в имот пл. № 329/частично попадаща в УПИ ХХVІІ-324 от кв.68 по плана на гр. Н., като възстановят премахнатата от тях ограда по букви Б1-Б-В-Г от скица-приложение № 1 към заключението на техническата експертиза на в.л. Деян П. от 28.02.2008 год.; да изнесат всички вещи, струпани в зоната между оградата, подлежаща на възстановяване и едноетажната постройка в имот № 3* включително и тези по металната стълба, осигуряваща достъп до тавана на къщата; да премахнат метален контейнер, служещ за отглеждане на животни, попадащ в същата зона.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон с искане за обезсилване, респ.отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ произнасяне „плюс петитум”; б/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с позоваване на тълк.решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС; решение № 1* от 17.11.1994 год. по гр.дело № 2309/1993 год. ВС, ІV г.о.; решение № 1* от 01.11.1995 год. по гр.дело № 2423/1993 год. ВС, ІV г.о.; в/ може ли съдът да се произнася неопределително в осъдителен диспозитив и може ли да променя и да разширява едва във втората инстанция направеното от ищците искане?; г/ дали при наличие на документ за собственост върху УПИ/парцел/, действието му се разпростира и върху имот, включително частта, която е извън регулирания/УПИ/ парцел?
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл „свръх петитум”, т.е. извън искането в исковата молба, с която не било поискано възстановяване на едноетажна постройка. Действително, петитумът на исковата молба не съдържа искане за възстановяване на едноетажна постройка в имот пл. № 3* но и в диспозитива на осъдителното решение на въззивната инстанция няма такова произнасяне. Едноетажната постройка в имот № 329 само е посочена при описание местоположението на вещите, струпани между нея и подлежащата на възстановяване ограда, за които вещи е постановено да бъдат изнесени от така конкретизираната зона.
В мотивите на въззивното решение е обсъждан довода на ответниците/сега касатори/, че движимите вещи, чието преместване се иска, не били индивидуализирани в исковата молба. Посочено е, че тухлите и дървения материал са родово определени вещи и не могат да бъдат индивидуализирани като отделни предмети. Доколкото в диспозитива на решението е посочено общо „всички вещи”, без да се конкретизират като „строителни материали” или „складирани дървени материали”, с оглед мотивите на същото, не би могло да се приеме, че е налице основание за обезсилване на съдебния акт в тази му част като недопустим. Очевидно е, че предмет на въззивното решение са материалите, струпани в посочената зона, за които е поискано ответниците/касатори/ да бъдат осъдени да ги изнесат от нея.
Решаващ мотив за уважаване на негаторните претенции е, че понастоящем т.н. сервитутна зона е част от имот пл. № 3* собственици на който са ищците, а не ответниците/сега касатори/. Прието е било, че по силата на регулационния план от 1984 год. въпросната зона, разположена на разстояние три метра около къщата на ищците, е попадала в имота на ответниците/касатори/, тъй като им се придава по регулация. Съдът обаче е приел, че липсват доказателства за уреждане на сметките по регулация, поради което влизат в сила разпоредбите на §§ 6 и 8 от ПР на ЗУТ, според които неприложените в срока на закона регулационни планове губят отчуждителното си действие, а собствеността се възстановява в лицето на собственика на имота, от който е осъществено придаването. С оглед на това, съдът е стигнал до извода, че липсва основание, което да дава правомощие на ответниците да премахват или да преместват оградата, която е била на имотната граница между имоти № 329 и № 3* както и да държат свои вещи на разстояние три метра от къщата на ищците.
Позоваването на тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 год. по гр.дело № 2/1993 год. на ОСГК на ВС, както и на решение № 1* от 17.11.1994 год. по гр.дело № 2309/1993 год. на ВС, ІV г.о. не е достатъчно, за да се приеме наличие на основание за допускане на касационно обжалване, след като в изложението /а и в касационната жалба/ не се сочи в какво се изразява твърдяното противоречие на въззивното решение с цитираните актове на Върховния съд, нито се аргументира неправилно приложение на § 6, ал.2 и § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ от страна на Софийския градски съд. При положение, че не е доказано приложението на регулацията по някой от възможните способи по ЗТСУ/отм./-чрез плащане/чл.111/или завземане на мястото и упражнявано владение върху него в продължение на повече от 10 години/по аргумент от чл.33, ал.1 от същия закон /или при условията на чл.134, ал.3 ЗТСУ/отм./, въззивният съд е приел, че действието на регулацията е отпаднало, щом не са изпълнени условията за заемане на придаваемото се място.
В обобщение, оплакванията за съществено нарушение на процесуални правила и за противоречие с материалния закон не биха могли да бъдат разгледани по същество по реда на чл.290 ГПК, тъй като не е налице поне една от алтернативно изброените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.03.2009 год. по гр.дело № 2604/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение по жалба вх. № 1* от 16.04.2009 год., подадена от С. К. П. и С. В. П. от гр. Н..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!