О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 03.11.2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3695/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на п. , град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт С. Е. , срещу въззивно решение №175 от 23.04.2008 г. по гр. дело № 924/2008 г. на Софийския градски съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ на С. В. К. срещу М. на п. за отмяна на заповед за уволнение №ЛС-03-1209/16.11.2006 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ поради съкращаване на щата и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “технически сътрудник по надзор и контрол”. Според въззивния съд работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал наличието на реално съкращаване на щата, нито извършване на задължителния в случая подбор.
Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът смята, че въззивният съд се е произнесъл неправилно по въпросите, касаещи подбора като субективно право на работодателя, което той може да упражни заедно с правото на уволнение. Конкретно са посочени и представени решение №759 от 02.10.1991 г. на ВС по гр. д. №629/1991 г., ІІІ г.о. и решение №158 на ВС от 10.04.1995 г. по гр. д. №1301/1994 г., ІІІ г.о.
Ответникът по касационната жалба С. В. К., град П., не е заявил становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІІ г.о. констатира следното:
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Фактически невярно е твърдението, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за подбора като субективно право на работодателя, което той може да упражни заедно с правото на уволнение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Въззивното решение е съобразено изцяло, както със сочените от самия касатор две решения, така и с постоянната практика на ВКС, според която с разпоредбата на чл.329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това е право на работодателя, но ако той реши да го упражни, то е задължително да се извърши подбор съобразно посочените в същата разпоредба критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Това е така защото в и в този случай подборът става част от правото на уволнение.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решение №175 от 23.04.2008 г. по гр. дело № 924/2008 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №175 от 23.04.2008 г. по гр. дело № 924/2008 г. на Софийския градски съд по касационната жалба на М. на п. , град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт С. Е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.