О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 59
София, 30.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3869/2008 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от община П. срещу решение № 345 от 15.05.2008 по гр. д. № 294/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 07.02.2008 г. по гр. д. № 2389/2007 г. на районен съд П. , с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. А. П., същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и касатора е осъден да заплати на П. сумата 1100 лв.обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконно уволнение на основание чл. 225 КТ.
Ответницата по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима.
По допускането на касационото обжалване Върховният касационен съд намира, че не е налице поддържаното от касатора на наличие на основание по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно, с което са уважени предявените от М. П. искове по чл. 344, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 КТ. Същественият материалноправен въпрос разрешен от Пазарджишки районен съд е за законосъобразността на извършения подбор преди уволнението на П. Прието е, че тя е заемала длъжността главен специалист в сектор “Кадастър и вертикално планиране”(КВП) при отдел “Кадастър, регулация и вертикално планиране”(КРВП) при дирекция Териториално и селищно устройство към община П.. Трудовото й правоотношение е прекратено поради съкращение в щата на сектора, извършено чрез трансформация на една бройка за “главен специалист” в сектор КВП, при отдел КРВП при дирекция ТСУ в “старши инспектор” в сектор “Ревизии, проверки и събиране” при отдел “Местни данъци и такси” към Дирекция”ФСДУС”. Преди съкращаването е извършен подбор, но само между служителите, заемащи длъжности в сектора, а не между всички, заемащи еднакви и сходни длъжности в дирекция ТСУ, което е нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ. Подборът е направен само по един критерии, качеството на работата на ищцата, при това комисията не е обсъдила дали са налице доказателства за това.
Въззивният съд е допълнил изводите за незаконосъобразност на уволнението и с това, че промяната в щатното разписание е извършено не от надлежно оправомощения орган за това. Приел е, че това изменение е право на общинския съвет, а не на кмета на общината.
Касаторът в изложението по чл. 284 ГПК поддържа, че решението на въззивния съд, в частта с която е прието, че изменението на щатното разписание е незаконосъобразно, противоречи на решение на тричленен състав на ВКС по гр. д. 1267/2002 г. ІІІ г. о., с което същият материалноправен въпрос е разрешен в обратен смисъл.
Материалноправният въпрос за законосъобразността на изменението на щатното разписание е разрешен в противоречие със закона чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, тъй като в компетентност на общинския съвет е да определя общата численост и структурата на общинската администрация в общината и средствата за работна заплата (т. 5 на ал. 1 от нормата), а в компетентност на кмета на общината съгласно чл. 44 ЗМСМА е да изготви щатно разписание, с което да определи конкретните длъжности във всяка една от утвърдените структури на общината. Противоречието на изводите на съда с трайната практика на ВКС е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, но искането за това следва да се отхвърли поради установеното от съда друго основание за незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение.
Тази незаконосъобразност е обоснована с разрешения втори съществен материалноправен въпрос относно законосъобразността на извършения подбор. По отношение на него касаторът не е посочил дали е разрешен в противоречие със задължителни решения на ВКС, или е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е направено твърдение, че правото на работодателя е да извърши преценка на работата на служителите не подлежи на съдебен контрол, тъй като неговата преценка е по целесъобразност.
Съдът е основал изводите си за незаконосъобразност на подбора не на това, че е извършен само по един критерии – качеството на работата на служителите в сектора, а на това между кои служители е извършен. Това е разрешеният съществен материалноправен въпрос, а по отношение на него не е посочено основание за допускане на касационно обжалване. Такова не може да бъде изведено и от мотивите на изложението. Този въпрос относно законосъобразността на извършения подбор е разрешен в съответствие с трайната практика на Върховния касационен съд.
След като този материалноправен въпрос, разрешен от съда, обосновава извод за незаконосъобразност на уволнението, неправилността на извода по второто обсъдено основание за незаконосъобразност и евентуалното касиране на решението в тази част, няма да се отрази на крайния резултат на решението.
Въз основа на изложеното настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По развитите съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 345 от 15.05.2008 по гр. д. № 294/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.