ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
гр. София, 04.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3973 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Р. П. от гр. В. срещу решение № 951 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 775/08 г. на Окръжен съд гр. В.. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата ОС ”З” гр. В. и Община гр. В..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
М. П. е предявила срещу О. гр. В. и Община гр. В. иск с правно основание чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ за установяване, че има право да и бъде възстановена собствеността върху нива от 1 дка в м. “Е” /под село/. Правото си на собственост установява с нот. акт № 89 от 17.02.1975 г. с който М. С. е призната за собственик по давност на незастроено дворно място представляващо имот пл. № 288 в кв. 16 по плана на с. З., с площ от 410 кв. м., включени в парцел ****, 287 и с протокол № 24 от 23.09.1965 г. на комисия по § 85 от ППЗПИНМ с който 126 кв. м. от парцел **** се отчуждават за улица.
С решение № 520 от 18.02.2008 г. по гр. д. № 3853/07 г. Районен съд гр. В. е отхвърлил иска, а с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на ищцата не е доказано. Изложил е съображения, че съгласно новата редакция на чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 13/07 г., приложима съгласно § 30 ЗИД на ЗСПЗЗ и към висящите производства, правото на собственост се доказва само с писмени доказателства, а представените документи не установяват право на собственост за претендирания имот.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ. Основанието за обжалване сочено от касатора е по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато по него няма съдебна практика, или когато има такава, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. ВКС счита, че не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма, а оттук и да е от значение за развитието на правото. В чл. 12 ал. 2 ЗСПЗЗ са посочени доказателствата с които правото на собственост се доказва. Няма различие в съдебната практика по въпроса за прилагане на правните норми, поради което жалбата е недопустима на посоченото основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 951 от 04.08.2008 г. по гр. д. № 775/08 г. на Окръжен съд гр. В..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: