О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София 21.01.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 611/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 98 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 2496/08 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение № 65 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 259/06 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. Ш. М. и А. Р. М. против С. Р. М. и А. И. М. иск за делба на следните недвижими имоти: поземлен имот № 4* с площ по кадастрална карта 794 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на ползуване: жилищна територия, стар идентификатор пл. № 232 в кв.30, парцел **** 215, ведно с построената в него паянтова стопанска сграда и поземлен имот № 4* с площ по кадастрална карта 894 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на ползуване жилищна територия, стар идентификатор пл. № 2* в кв. 30, парцел **** 215.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. П. П. в качеството му на пълномощник на ищците Р. Ш. М. и А. Р. М.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите сочат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като при постановяването му съдът се е позовал на разрешението, дадено в ППВС № 2/ 82 г., б. ”в”, което според тях е неприложимо в настоящия случай поради настъпили законодателни промени.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че страните са придобили в съсобственост при равни права дворно място, съставляващо парцел **** 215 в кв. 30 по плана на с. М. от 1960 г., в което застроили на калкан жилищни сгради, индивидуална собственост на всяко от двете семейства. В следващия регулационен план от 1988 г., който е и действуващият, от парцел **** 215 са образувани два нови парцела – VІ- 232 и VІІ- 232, към които са придадени по регулация 464 кв.м. от имот- общинска собственост, за които регулационните сметки не са уредени.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че след като в срока по §6, ал.2 ПР на ЗУТ собствениците не са заплатили дължимото обезщетение за придаваемите места, то по силата на § 8, ал.1 ПР на ЗУТ е прекратено отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1988 г. При това положение делба на съсобствения имот би могла да се извърши едва след като страните уредят отношенията си с О. или поискат изменение на дворищнорегулационния план съгласно §8, ал.2 от ПР на ЗУТ.
В ППВС № 2/ 82 г. са дадени разяснения във връзка със спорни въпроси по приложението на закона при съдебна делба, като са разгледани различни хипотези на недопустимост на делбата на общ парцел, изведена от действието на някои разпоредби на ЗТСУ и ЗПИНМ. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на жалбоподателите, че при постановяване на атакуваното решение въззивния съд се е позовал на дадените в б. ”в” от ППВС № 2/ 82 г. постановки, без да съобрази настъпилите законодателни промени. Въпросът допустима ли е делба на съсобствен незастроен парцел, ако на един от съсобствениците е издадено разрешение за застрояване, респ. ако строежът е осъществен, изобщо не е обсъждан от решаващия съд, а и този въпрос е неотносим към конкретния спор, поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Изложените от въззивния съд съображения, с които е мотивирал извода си за отхвърляне на иска за делба, са изцяло в друга насока и са свързани с приложението на § 6, ал.2 и § 8 от ПР на ЗУТ, но доводи във връзка с тях не са развити в касационната жалба и изложението към нея.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 16.01.2009 г. по гр.д. № 2496/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: