ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
София 03.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 440/ 2008 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. А. и П. А. Х. – двете от гр. Н. и М. А. З. – от гр. С. срещу Решение № 101 от 31.І.2008 г. по гр.д. № 149/ 2007 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено Решение № 187 от 24.VІІ.2007 г. по гр.д. № 106/ 2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е прогласен за нищожен, като привиден Договор, сключен с нот.акт № 182/ 2005 г. и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от М. И. А., П. А. Х. и М. А. З. срещу “С” О. – с. А. иск за прогласяване нищожност на договора. Жалбоподателите излагат оплакване за необоснованост на решението и за неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 26 ал. 1 и чл. 209 ЗЗД.
Жалбоподателите поддържат в писмено Изложение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, както и че въпросът е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона и сочат практиката на ВКС, съдържаща се в Решение № 788/ 15. ХІІ.2005 г. по гр.д. № 513/ 2004 г., в Решение № 2627/ 12.І.2005 г. по гр.д. № 2264/ 2003 г., в Решение № 83/ 20.ІІ.1996 г. по гр.д. № 4199/ 1995 г., в Решение № 132/ 15.V.2003 г. по гр.д. № 43/ 2002 г., в Решение № 437/ 22.VІІ.2004 г. по гр.д. № 907/ 2003 г. и в Решение № 845/ 8.І.1993 г. по гр.д. № 684/ 1992 г. Жалбоподателите считат, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за развитие на правото и точното прилагане на закона с оглед придобилите широко разпространение договори за отстъпване право на строеж срещу построяване на определени обекти, възникване на ”строителни пирамиди”, обвързаност на договора със срокове и процедури по ЗУТ – закон, прилаган сравнително отскро и с оглед поставените по делото въпроси за обичайни срокове на строителство и за значението на ”обратното писмо”.
Ответникът по жалбата ”С” О. – с. А., Бургаска обл. с писмен Отговор от 20.ІІІ.2008 г. оспорва касационната жалба, като неоснователна, а с писмен Отговор от 29.V.2008 г. изразява съображения в подкрепа на становището, че не са налице основания за касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за прогласяване на нищожност на договор, като симулативен, който иск е отхвърлен от въззивния съд, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен въпрос, по които се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че същественият материалноправен въпрос, който се поставя по делото е: поражда ли действие Обратно писмо от 18.VІІ.2005 г., изходящо от Михаил Томов Х. – управител на “С” О. или същото следва да материализира решение на ОС на О. за симулативното разпореждане с имота, предмет на нот.акт № 182/ 2005 г.
По изложения съществен материалноправен въпрос въззивният съд е приел, че посоченият документ няма качество на обратно писмо, тъй като не изхожда от “другата страна”, която в случая е “С” О. , а е подписано от управителя на ООД. Съдът е изложил, че дружеството, като юридическо лице, изразява волята си чрез решения на своите органи (в случая ОС), който орган следва да вземе решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти – чл. 137 ал. 1 т. 7 ТЗ. От изложеното съдът е извел, че единствено ОС може да вземе решение за издаване на документа по чл. 134 ал. 2 ГПК, каквато компетентност няма управителят.
Като поддържа, че въззивният съд е разрешил съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, жалбоподателят нито излага съображения за правилното решаване на въпроса с оглед практиката на ВКС по този въпрос, нито представя решения на ВКС, съдържащи тази практика. Приложените към Изложението решения нямат отношение към спорния въпрос – в Решение № 788/ 15. ХІІ.2005 г. по гр.д. № 513/ 2004 г. и в Решение № 2627/ 12.І.2005 г. по гр.д. № 2264/ 2003 г. е прието, че при тълкуване на договора съдът следва да търси общата воля на страните, по който въпрос няма спор и за която обща воля въззивният съд е изложил съображения, обсъждайки сключения договор и представеното обратно писмо. Решение № 83/ 20.ІІ.1996 г. по гр.д. № 4199/ 1995 г. съдържа съображения, че при разкриване на персонална симулация, е необходимо начало на писмено доказателство, който въпрос е предмет на обсъждане и в конкретния случай. В Решение № 132/ 15.V.2003 г. по гр.д. № 43/ 2002 г. се съдържат съображения за абсолютна симулация на продажбената сделка поради недействителност на прикритото с нея съглашение за обезпечаване дълга на продавача, но в настоящия случай с оглед уговореното в обратното писмо, такава клауза би подействала, ако страните се съгласят да разкрият симулацията. В същото решение ВКС обсъжда и въпроса за изгубено обратно писмо, който няма отношение към спора по настоящото дело. Решение № 437/ 22.VІІ.2004 г. по гр.д. № 907/ 2003 г. и Решение № 845/ 8.І.1993 г. по гр.д. № 684/ 1992 г. съдържат съображения за възможността да се доказват с гласни доказателства действителните правоотношения на страните в случаите на представено обратно писмо, което е безспорно, но което също няма отношение по разрешения от въззивния съд съществен материалноправен въпрос.
С оглед изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е доказал да е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съдържащите се в изложението съображения (широко разпространение на договори за отстъпване право на строеж срещу построяване на определени обекти, възникване на ”строителни пирамиди”, обвързаност на договора със срокове и процедури по ЗУТ – прилаган отскоро закон и поставените по делото въпроси за обичайни срокове на строителство и за значението на ”обратното писмо”) не съставляват въпроси, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 101 от 31.І.2008 г. по гр.д. № 149/ 2007 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: