О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място] ,01,07,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 976 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. „ М. „ против решение № 145 / 09.07.2012 год. и допълнително решение № 494 / 29.08.2012 год. по гр.д. № 285 / 2012 г. на Варненски апелативен съд, в частта с която е потвърдено решение от 31.10.2011 год. по гр.д.№ 1012 / 2010 год. на Добрички окръжен съд в отхвърлителната му част , както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му за ищеца – касатор част , са отхвърлени предявените от същия против [община] искове с правно основание чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП , за установяване нарушение от ответника / в качеството на организатор по смисъла на пар.2 т.6 от ДР на ЗАПСП вр. с чл. 58 от същия закон / на авторски права върху вече разгласени музикални произведения , чрез публичното им представяне на концерти , без получено за това писмено съгласие от носителите им или от ищеца, в качеството на организация за колективно управление на авторски права , получила от авторите съответното право да предоставя за използване произведенията им . Решението на въззивния съд се атакува като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 49 ЗЗД , а относно постановеното от въззивния съд отхвърлително решение , свързано с нарушение на авторски права на концерта на Г. Х. от 06.05.2009 год. – и на съществено нарушение на съдопроизводствените правила – несъобразяване на събрани гласни доказателства – показания на свидетел на ищеца , предвид негова заинтересованост от изхода на спора , в качеството му на служител на С. – ищец . Основания за допускане на касационното обжалване касаторът формулира единствено в хипотезата на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, по следните въпроси : 1 / В. по договор за поръчка / услуга / освободен ли е от отговорност по чл. 49 ЗЗД , ако липсва изрична уговорка в този смисъл ? ; 2/ Приложим ли е чл.49 ЗЗД по отношение на възложителя , ако претърпялата увреда страна не претендира обезщетяване , а установяване накърняването на права / авторски права / ? и 3 / Наличието на трудово правоотношение между страна в процеса и нейн свидетел, предпоставя ли автоматично заинтересованост на същия от изхода на делото ? .
Ответната страна – [община] – оспорва касационната жалба и наличието на формулирани правни въпроси , обуславящи допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Намира, че квалификацията на исковете с която са формулирани въпросите на касатора , е напълно неотносима към спора, подлежащ и разгледан съгласно специалните разпоредби на чл. 95 ал.1 вр. с чл.58 от ЗАПСП , като такава правна квалификация не е била наведен а и по предявен евентуален иск . По отношение процесуалноправния въпрос относно кредитиране на свидетелски показания , страната намира, че същият е неотносим към процесуалните действия на въззивния съд, който не е възприел автоматична заинтересованост на свидетеля и изключване показанията му на това основание, а ценил доказателствената им стойност в съответствие с други , вкл. изходящи от ищеца доказателства , по релевантния за установяване факт , за който е слушан и свидетеля – действително изпълнените на концерта на Г. Х. музикални произведения .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – С. „ М. „, с процесуалноправна легитимация основана на чл. 95а от ЗАПСП, вкл. като представляващ на територията на България чужди сдружения – организации за колективно управление на авторски права , е предявил срещу [община] установителни искове по чл. 95 ал.1 т.1 и т.2 ЗАПСП , за установяване нарушаването и постановяване преустановяване нарушението на авторски права на лица , предоставили използването на произведенията си на съответни организации за колективно управление на авторски права, вкл. на ишеца . Нарушението се твърди предвид допуснато изпълнение на вече разгласени музикални произведения , по отношение които се твърдят авторски права на представлявани от С. лица , на концерти , организирани в периода 01.01.2008 – 30.11.2010 год. от [община] , без предварителното писмено съгласие на авторите, респ. на организациите на които е предоставено правото да предоставят използването на произведенията , в нарушение на чл.58 ЗАПСП . Ответникът е провел защита с основния довод, че организатор по смисъла на чл. 58 ЗАПСП / ред. преди изм. с ДВ бр. 25 от 2011 год. / се явяват трети за спора лица , на които О. е възложила организацията на концертите – търговски дружества , специализирани в организацията и провеждането на концерти и от своя страна сключили договори с конкретните изпълнители . [община] твърди, че единствено е предоставяла безвъзмездно места за провеждане на концертите, като не е реализирала приходи от същите, нито ги е разгласявала , действайки единствено с цел популяризиране на населеното място като такова за активен концертен туризъм . Посочването на [община] като съорганизатор страната намира , че следва да бъде съобразено с действителното съдържание на приноса й към реализацията на концертите – единствено логистична, транспортна и административна подкрепа на действителните организатори . Качество на организатор ответникът е признал единствено за концертите на 01.07.2008 год., 01.07.2009 год. и 01.07.2010 год. / „Джулай морнинг „ /, но отрича да е реализирал приходи от същите / организирани безплатно / , като не му е известно да са били нарушени нечии авторски права върху изпълнените на тези концерти музикални произведения .
За да отхвърли частично предявените искове по чл. 95 ал.1 т.1 ЗАПСП / изключая концертите „ Джулай морнинг „ и концерта на Г. Х. от 06.05.2009 год. / , първоинстанционния , а споделяйки мотивите му при условията на чл.272 ГПК и въззивният съд, са приели, че „организатори „ на съответните концерти , по смисъла на пар.2 от ДР на ЗАПСП , са съответните търговски дружества, с които ответникът има сключени договори за възлагане организацията / без конкретизация предмета на възложеното , респ. при предоставено право на свободна преценка на съконтрахента за начина и средствата / . По отношение исковете по чл. 95 ал.1 т.2 ЗАПСП / за постановяване преустановяване на нарушението – отхвърлени и по отношение на концертите, за които е признато нарушението на авторски права по исковете с правно основание чл. 95 ал.1 т.2 ЗАПСП / , съдилищата са приели, че уважаването им предпоставя продължаващи , а не преустановени към момента на предявяването им нарушения / по същество продължавани по характер нарушения / , каквито не се явяват процесните . За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли предявения иск по чл.95 ал.1 т.1 ЗАПСП за нарушение на авторски права на концерта на Г. Х., въззивният съд е изложил мотиви относно невъзможността само въз основа показанията на свидетеля / служител на С. / , без да са подкрепени и от други годни доказателствени средства , да се приемат за установени твърдените и изгодни за страната факти . В този смисъл , извод за установена, а не възможна заинтересованост , единствено от факта на съществуващо между ищеца и свидетеля трудово правоотношение, въззивният съд не е направил .
С оглед преждеизложеното , така формулираните първи и втори въпроси , относно приложението на чл.49 ЗЗД , в конкретната хипотеза на установяване нарушение на авторски права и постановяване преустановяването им , с искове по чл.95 ал.1 т.1 и т.2 ЗАПСП , се явяват напълно неотносими към предмета на спора и решаващите изводи на съда . Това е така , с оглед правната квалификация на предявените искове и приложимия към разглеждането им специален закон , сам съдържащ изрична норма за прилагане на гаранционно – обезпечителната, безвиновна отговорност, каквато именно урежда разпоредбата на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД – чл.95б ЗАПСП. Настоящият спор, обаче, не предпоставя приложението на тази норма , а приложението на чл. 58 ЗАПСП / в съответната му към периода на твърдяните нарушения редакция / относно отреченото на [община] качество „ организатор „ на концертите , по смисъла на пар.2 т.6 от ДР на ЗАПСП , предпоставящо различна от процесната пасивна материалноправна легитимация по спора . С оглед специалната норма на чл. 58 ЗАПСП, чл.95б ЗАПСП би намерил приложение само в случай на установена легитимация на ответника като организатор по смисъла на чл.58 вр. с пар.2 т.6 ДР на ЗАПСП и при направено от същия възражение , че като такъв не носи отговорност за виновното поведение на представляващо го лице, на свои служители / по трудов или граждански договор или наети – предпоставящо конкретен обем и съдържание на възложеното за изпълнение /, допуснали нарушението , с презумирано от закона до доказване на противното виновно поведение. От решаващо значение за изхода на спора е квалификацията на правоотношението между ответника и третите лица – промоутърски организации – като договор за поръчка или изработка / услуга / , с оглед което касаторът не е формулирал правен въпрос , очевидно изхождайки от идентични правни последици при всяка от двете кварификации , с оглед кумулативното им посочване в хипотезиса на въпроса си . Отделно от това, отхвърлянето на исковете по чл. 95 ал.1 т.2 ЗАПСП не е обусловено от въпрос , свързан с пасивната материалноправна легитимация на ответника / освен като приложима последица от отхвърлянето на предявените установителни искове /, а към съпътстващия решаващ извод на съда , за отхвърлянето им поради преустановеността на нарушението, формулираният втори въпрос е също неотносим .
Въпросите не покриват общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ЗАПСП , а дори да не би било така , не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Съгласно т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, формалното позоваване на хипотезата не удовлетворява изискването за обосноваването му, което предпоставя посочване на непълна , неясна или противоречива правна норма , намерила приложение при разрешаването на спора , обусловила противоречива съдебна практика или непротиворечива такава, подлежаща на преодоляване или осъвременяване , с оглед изменение в законодателството или обществените условия .Напротив , изм. на чл.58 / нови ал. 2, 3 ,4 / ЗАПСП / обн. ДВ бр. 25 от 2011 год. / са в подкрепа на тълкуването на въззивния съд относно легитимацията на „ организатор „ на концертна проява , по смисъла на чл. 58 ал.1 ЗАПСП.
Не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК и поставеният процесуалноправен въпрос . Въззивният съд не е отказал съобразяване на свидетелските показания на лицето – служител на ищеца / впрочем кредитирани при обосноваване уважаването на част от предявените искове по чл. 95 ал.1 т.1 ЗАПСП – за концертите „Джулай морнинг „ / .Въззивният съд единствено е упражнил предоставеното му от закона право на преценка на показанията , като е отказал да ги кредитира като достатъчно доказателство, за главно и пълно доказване на релевантния факт / репертоара на концерта на Г. Х. / , при липсата на други доказателствени средства в подкрепа на този факт . По идентични на преждеизложените съображения – формално позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК – се явява необоснован и допълнителния селективен критерий съгласно същата разпоредба , чиято преценка по начало е дължима и възможна само при наличие на релевантен правен въпрос , какъвто не е формулиран .
Въпреки отправеното искане, с оглед изхода на спора разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, предвид ненаправени такива по осъщественото процесуално представителство от адвокат .
С оглед горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 / 09.07.2012 год. и допълнително решение № 494 / 29.08.2012 год. по гр.д. № 285 / 2012 г. на Варненски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :