О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
ГР.София, 17.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 20.06.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1206/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра по т.д. №163/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] /О./ с пр. осн. чл.49 ЗЗД, за сумата от 24 810 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на ищеца с неправомерни действия на служители на О., насочени към погасяване на негови стари задължения към банката със суми от отпуснатия му на 3.09.11 г. потребителски кредит.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора, но и за точното прилагане на закона в отношенията на банките с трети лица / техни клиенти/ са следните два правни въпроса:
Допустимо ли е, при липса на изрична уговорка в договор за банков заем, кредитната институция да „усвои” в своя полза отпуснатите заемни средства по конкретното правоотношение, породено от този договор, за да погаси задължение на кредитополучателя по предходни правни връзки между същите страни, без за тази цел да реализира предвидения в чл.103 и 104 ЗЗД правен способ?; Може ли преддоговорните отношения между страните и в частност техни изявления, направени в хода на преговорите, да определят правните последици на сключения в резултат на тези преговори окончателен договор, в който липсват клаузи, възпроизвеждащи съдържанието на изявленията, предхождащи постигане на съгласието?
Поставените въпроси не обосновават общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК / ТР №1/19.02.10 г. ОСГГК/, защото не съответстват на данните по делото и на решаващите изводи на въззивния съд. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че не е налице противоправност в действията на служителите на банката, както и настъпила за ищеца вреда. Действията на банковите служители са в съответствие както със съществуващите между страните отношения по договорите за издаване на три кредитни карти на ищеца и общите условия за тях, така и с договорните им отношения по отпуснатия на ищеца потребителски кредит от 3.09.11 г. и изричното съгласие на ищеца задълженията по кредитните му карти да бъдат погасени със средствата от потребителския заем. Последното се установява от подаденото от ищеца заявление до банката, с което изразява желание за трансформация на кредитните карти в потребителски кредит, подадената от него молба за отпускане на кредита, в която посочва, че се отнася за закриване на три кредитни карти и последвалата негова молба за отказ от същите, което по своята правна същност представлява искане за прекратяване на договорите за кредитни карти. При прекратяване на тези договори за ищеца възниква задължението да плати всички дължими по тях суми, а съгласно т. 43 от ОУ на [фирма] за дебитни и кредитни карти ответното дружество разполага с правото да ги удържи от всички банкови сметки на ищеца. Следователно, не е необходимо някакво последващо съгласие на кредитополучателя, уговорено в договора за потребителски кредит, за да бъдат погасени задълженията по договорите за кредитни карти с постъпилата в банковата сметка на ищеца сума, предоставена по договора за потребителски кредит. По тези съображения, според въззивния съд, не се установява противоправно деяние на служителите на ответното дружество, като материалноправна предпоставка за уважаване на предявения деликтен иск.
За пълнота на изложението въззивният съд е посочил, че с погасяване на съществуващите и изискуеми задължения на ищеца за заплащане на дължимите суми при прекратяването на договорите за издаване на кредитни карти с предоставената му в заем сума по сключения със същата банка договор за потребителски кредит, не е засегната неблагоприятно имуществената сфера на ищеца, т.е. не са настъпили вреди. Погасяването на трите задължения по договорите за кредитни карти в общ размер от 29 506,41 лв. с постъпилата в банковата му сметка сума от 29 810 лв. (останала е налична сума от 303,59 лв.) по договора за потребителски кредит, който ищецът следва да изплаща на месечни вноски, не води до намаляване на неговия патримониум, тъй като той не търпи никакви загуби. Напротив, както логично възразява въззиваемият, вследствие на погасяването на задълженията по кредитните карти с предоставената сума по потребителския кредит, ищецът е получил по-добри лихвени условия, от което следва, че се намалява общото му задължение. Годишната лихва по договора за потребителски кредит е в размер на 7,5%, съгласно чл. 3, ал. 2 от същия, а по договорите за кредитни карти е между 14,5% и 19,5%, според съответната карта и вида на операциите – безкасово плащане или теглене в брой, видно от съдържанието на цитираните договори в раздел „II. Кредитен лимит и лихвени условия“.
Или ищецът се е съгласил с извършеното погасяване на задълженията по кредитните карти с молбата / предложението/ си за отпускане на потребителския кредит, а действията на банката са съобразени с т.43 ОУ по договорите за отпускане дебитни и кредитни карти. Поставените от касатора въпроси, основани на други, различни от установените по делото фактически предпоставки, не обосновават общото основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Соченото основание за допускане на обжалването не се установява и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Силистра по т.д. №163/17 г. от 29.11.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: