1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
С., 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 131/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Р. Д. от АК [населено място], срещу определение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 2 141/2009 г. Със същото под формата на поправка на очевидна фактическа грешка е допълнено определение от 25.03.2009 г., с което не е уважена частната жалба на дружеството срещу първоинстанционното разпореждане на СРС и по отношение на 4 – те (четири) лизингови вноски.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане от 13.10.2008 г. по гр.д. № 19 753/2008 г. Софийски районен съд е отхвърлил заявлението на [фирма] [населено място] за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – споразумение от 11.01.2007 г. и погасителен план към същото и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за сумите: * 37 388,36 евро – четири броя лизингови вноски всяка по 9 347,09 евро, с падежи 31.03.2008 г., 30.04.2008 г., 31.05.2008 г. и 30.06.2008 г.; * 2 676,38 евро – неустойка за забавено изпълнение за периода 31.03.2008 г. до16.07.2008 г. и лихва в размер на 1,5 % след 16.07.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. За да бъде отхвърлено искането, съдът е приел, че погасителния план не е сред документите предвидени в закона и няма нотариална заверка на подписите. Това разпореждане е обжалвано пред СГС, който с определение № 3 659/25.03.2009 г. по ч. гр.д. № 2 141/2009 г. е оставил без уважение подадената частна жалба, като в диспозитива се произнася само за неустойката, а е пропуснал по отношение на лизингови вноски – № 15, 16, 17, 18, поради което е подадена молба за допълване на въззивното определение. С определение от 02.10.2009 г. СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на същото се добавят и лизинговите вноски. Това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят е изложил възражения по същество, но не и относно наличието на касационни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че е поискано допълване на въззивното определение, а СГС е разгледал молбата като поправка на очевидна фактическа грешка, както и че погасителния план е част от споразумението с нотариална заверка на подписите, което представлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т.3 ГПК.
По силата на препращаща норма на чл. 278, ал. 4 ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Страната следва да посочи и обоснове кой е материалноправния или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и е от особено важно значение за изхода на спора. Трябва да се посочи и на коя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК се позовава, а именно: въпросът е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, че е решаван противоречиво от съдилищата или че е от съществено значение за точното и еднакво прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези основания трябва да се обосноват, а не само да се възпроизвежда законовия текст. Следва да се представят и съответните решения, респ. определения, чрез които страната доказва наличието на противоречива съдебна практика, а ако се касае за съдебни актове на Върховния касационен съд, да се цитират с точния им номер.
В конкретния случай, жалбоподателят не е посочил правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 на ОСГТК на ВКС, касационният съд не е задължен да го извежда от изложеното в касационната жалба. Не е обосновал и наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а твърдяната неправилност на обжалваното определение не би могла да аргументира предпоставките да допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.10.2009 г. на Софийски градски съд, постановено по ч. гр. д. № 2 141/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: