Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
580_12_opr_chj_274(2)&95gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 19.11. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 580 /2012 г.:
Производство по чл.274,ал.2,предл.1 вр.чл.95 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Г. с вх. № 6752 /01.11.2012 г. срещу определение № 1484 /25.09.2012 г. по гр.д. № 276 / 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., 2-ри гр. с-в., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ – за процесуално представителство за изготвяне на подробна касационна жалба извън подадената бланкетна такава и приподписването и от адвокат.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. към молбата е приложил всички доказателства – документи, от които се установява, че молбата отговаря на изискванията на закона за предоставяне на правна помощ.
Насрещната страна М. Д. Т. не е дала отговор на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение апелативният съд е приел, че с молбата не са представени никакви доказателства за основанията, представени в закона за предоставяне на правна помощ, включително и след оставянето и без движение и дадените подробни указания, включително и че ще бъде разгледана при наличните доказателства; така не са доказани предпоставките на чл.23,ал.4 ЗПП; молителят не е представил доказателства за затруднено материално положение или други обстоятелства извън него като възраст, здравословно състояние и трудова заетост и др. обуславящи необходимост от безплатна адвокатска защита, обратното – по делото има данни, че молителят е заплащал адвокатски възнаграждения съобразно не малкия материален интерес, а оттеглянето на пълномощията от наетия адвокат не е основание за предоставяне на правна помощ.
Настоящият състав намира частната жалба за допустима, т.к. е подадена в срока за обжалване от страна по делото, която има правен интерес да обжалва, срещу подлежащи на обжалване определение и частната жалба е редовна.
Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна по съображенията, изложени в обжалваното определение, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278,ал.4 вр. чл.272 ГПК : към молбата си за правна помощ (л.55 на възз. дело) молителят е приложил разпечатка от чл.94 до чл.99 ГПК (глава десета, правна помощ) и чл.21 до чл.24 ЗПП (вид и обхват на правната помощ), с което е показал, че знае съдържанието им, други документи не е приложил; въпреки последвалите законосъобразните указания на апелативния съд по приложението на чл.23,ал.4 ЗПП (л.60), че трябва да представи доказателства в подкрепа на молбата си (посочено е за какви обстоятелства), които са съобщени на процесуалния му представител, а след това и на него лично на 31.08.2012 г. (л.71) след представяне от адвоката на доказателства, че молителят е оттеглил пълномощията си от него и иска от него да преустанови получаването на съобщения за молителя (л.68), до постановяване на обжалваното определение молителят не е представил никакви доказателства за доходите си, имущественото си положение, здравословно състояние и трудова заетост (видно от неговите молби той е в трудоспособна възраст). Поради това изводът на въззивния съд, че молителят (жалбоподател) не е представил доказателства, че няма средства да заплати адвокатско възнаграждение и следователно, че не следва да му бъде предоставяна правна помощ е законосъобразен. Съгласно чл.64,ал.1 ГПК Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което не следва да се обсъждат представените след изтичане на срока за отстраняване на нередовности и след постановяване на обжалваното определение молба и приложения към нея.
От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива, поради което също няма право на разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1484 /25.09.2012 г. по гр.д. № 276 / 2012 г. на Пловдивския апелативен съд, г.о., 2-ри гр. с-в. .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.