О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място], 19 юли 2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело №831 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД, чрез процесуален представите адв.К., и от З. С. Ц., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за частично уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят СОБАЛ “Вижън“ ЕООД счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят З. С. Ц. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби И. И. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по жалбите на ответниците, като съображенията си излага в писмени отговори. Претендира разноски.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за частично уважаване на предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от непозволено увреждане при оперативно лечение за отстраняване на халацион на горен ляв клепач, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Становището на касаторите за неправилност на въззивното решение поради необсъждане в цялост на свидетелските показания и за неправилна преценка на показанията на свидетел, е несъстоятелно, предвид отъждествяване на неправилността по чл. 281, т. 3 ГПК с очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касаторите /уточнен в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/ материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди. С обжалваното решение поставеният материалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения – например № 149 от 2.05.2011г. по гр. д. № 574/2010 г., III г. о.; № 67 от 16.03.2012г. по гр. д. № 1101/2011 г., III г. о.; № 136 от 1.03.2012г. по гр. д. № 414/2010 г., III г. о.; № 407 от 26.05.2010г. по гр. д. № 1237/2009 г., III г. о.; № 259 от 19.12.2014г. по гр. д. № 1746/2014 г., III г. о., № 121 от 15.11.2017г. по гр.д.№5321/2016г., ІІІг.о. Налице е установена практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и според която за да се определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, следва да се извърши точна преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства – характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице, възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение, и др.
С оглед на изложеното касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите поставени въпроси настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат разрешени при разглеждане на касационните жалби с оглед на конкретните касационни оплаквания и данните по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.09.2018г., постановено по гр.д. №16071/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.07.2017г. по гр.д.№70524/2014г. на Софийски районен съд в частта, за частично уважаване на предявените срещу тях искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД при условията на солидарност да заплатят на И. И. К. сумата 15 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законна лихва, считано от 15.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
УКАЗВА на касатора Специализирана очна болница за активно лечение „Вижън“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на касатора З. С. Ц. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 300лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежни документи за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: