1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място], 20.07.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 714/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на К. К. П. от [населено място], чрез адв. К. Н. срещу решение № 588 от 11.04.2011г., постановено по гр.дело №1026/2010г. на САС, с което е потвърдено решение на СГС, ГО първи състав от 25.10.2010г. по гр.дело № 1758/2010г. С последното е уважен иска на касатора срещу ЗК [фирма] по чл.226, ал.1 КЗ за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 23.10.2008г., ведно със законната лихва, считана от датата на увреждането, като за разликата до 100 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 50 000 лв. до 100 000 лв. Като значим за изхода на делото въпрос сочи този за точното прилагане на чл.52 ЗЗД, тъй като определеното от съда обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява занижено. Позовава се на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК , като поддържа , че при прилагането на чл.52 ЗЗД следва точно и правилно да се прилагат събраните по делото доказателства, за да не се стига от съдилищата до различни изводи. Счита, че САС не е отчел съществуващата икономическа конюнктура и обществено възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната и нарастващите нива на застрахователното покритие. Представено е решение № 83 от 6.07.2009г. по т.дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК по правния въпрос доколко при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка Гражданска отговорност.
Поддържа се, че САС е трябвало да постанови неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 ГПК. Представя решение №3518 от 12.07.2010г. по гр.дело № 1762/2010г. на СГС, окончателно, постановено по реда на чл. 238 и чл.239 ГПК по иск по чл.226, ал.1 КЗ, като противоречи съдебна практика.
Ответникът по касация ЗК [фирма] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Производството пред съдилищата е образувано по предявен от К. П. срещу ЗК [фирма] иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, причинено по вина на водач на автомобил, застрахован по риска “Гражданска отговорност”. Искът от 100 000 лв. е уважен за сумата от 50 000 лв. за търпени болки и страдания от уврежданията – черепно-мозъчна травма, контузия на мозъка, линеарно счепване на челната кост на черепа в ляво, контузия и разкъсно-контузна рана на лявата челна област на главата, подкожен хематом в областта на лявото око, разкъсно-контузна рана на тилната област на главата в ляво. Лечебният и възстановителен период е продължил 5 месеца, към настоящия момент състоянието на пострадалия е стабилизирано, в областта на главата има остатъчен белег от получената рана в размер на 5 см., а в тилната област белег с дължина 12 см. – белези представляващи трайни козметични дефекти. Въззивният съд е приел, че с оглед на установените от съдебната медицинска експертиза характер и степен на уврежданията, продължителността на периода на възстановяване, пред който ищецът е търпял болки и страдания и битови неудобства, белезите по лицето, представляващи траен козметичен дефект, определеното от СГС обезщетение от 50 000 лв. не е занижено. Що се касае до оплакването във въззивната жалба, че не е уважено искането за постановяване на неприсъствено решение, САС е приел, че липсата на определение за отказ за постановяване на неприсъствено решение не се отразява на законосъобразността на постановения от него съдебен акт.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. т.1-3 на разпоредбата. Въпросът за определяне на справедливо обезщетение наистина обуславя изхода на спора, но не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Изложените от касатора оплаквания за неправилното приложение на чл.52 ЗЗД относно размера на определеното от съда обезщетение, не съставляват формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а са доводи за неправилност на решението по чл.281, т.3 пр. първо ГПК, които не могат да бъдат предмет на обсъждане във фазата по селектиране на касационната жалба.
Въпросът за определяне на размера на претендираното обезщетение за търпени неимуществени вреди е релавантен за изхода на спора по делото. Действително при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази изискванията за справедливост като основен критерий визиран в чл.52 ЗЗД, в какъвто смисъл са указанията в т.11 от ППВС №4/1968г. В случая настоящия състав на ВКС, ТК приема, че при определяне на размера на обезщетението решаващият съд се е съобразил с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и цитираното ПП на ВС като е посочил конкретните обстоятелства – характера на уврежданията, проведеното лечение, търпените от ищеца неудобства, трайните козметични дефекти. Доколкото е необходима конкретна преценка на фактите за причинените вреди за всеки отделен случай при риска “Гражданска отговорност” не може да се формира единна практика, валидна за всички случай. Не е налице непълнота или неяснота на правната норма – чл.52 ЗЗД. С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, налага извода, че не е налице и условието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице противоречиво разрешен правен въпрос с представеното решение №83 от 6.07.2009г. по т.дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, доколкото липсва произнасяне от въззивния съд по въпроса за значението на лимитите при застрахователното покритие на риска “Гражданска отговорност” при определяне на размера на обезщетението за конкретно търпените от ищеца болки и страдания.
Д. на касатора, че САС е трябвало да постанови неприсъствено решение не е съобразен с разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК. Неприсъствено решение може да постанови само първоинстанционния съд, сезиран с иска, при наличието на посочените в чл.238 и чл.239, ал.1 ГПК предпоставки. Затова не е налице противоречиво разрешен правен въпрос по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради липсата на идентичност доколкото касаторът се позовава на решение №3518 от 12.07.2010г. по гр.д. № 1762/2010г., постановено от СГС по реда на чл.238 ГПК като първа инстанция. Освен това Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 705 от 17.01.2011 г. по гр. д. № 1388/2009 г. по описа на IV г. о., с което е приел по реда на чл. 290 от ГПК, че постановяването на неприсъствено решение не е безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства и ако намери искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по същество и то е окончателно.
В заключение, касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №588 от 11.04.2011г., постановено по гр.дело № 1026/2010г. на САС, гражданска колегия, четвърти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: