ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 590
[населено място], 21.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 2654/2017 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и Етажна собственост на сграда със смесено предназначение „А.“,гр. София против определение № 20 от 16.01.2017 г. по ч.т.д. № 1990/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Ответниците по частната жалба – [фирма], [населено място], В. И. К., И. В. К. и Р. В. К., са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане съвместната частна касационна жалба, с вх. № 9807/04.07.2016 г. на настоящите жалбоподатели, подадена срещу определение № 786 от 01.03.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 771/2016 г. по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК на Софийски апелативен съд, ТК, 9-ти с-в. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, като се е позовал на разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ГПК, че само определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба, В случая, определението на въззивната инстанция не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС, тъй като със същото, определената от първостепенния съд цена на иска се намалява.
Частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав споделя изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на частната жалба срещу определението на Софийски апелативен съд. Съставът на ВКС, І т.о. е очертал фактическата обстановка по процесуалният спор – първостепенният съд служебно е определил цената на предявените искове по реда на чл.70, ал.1 ГПК, като по реда на инстанционния контрол с обжалваното пред другият тричленен състав на ВКС определение, цената на исковете е била определена в по-нисък размер. С оглед тези фактически данни, законосъобразно е приета необжалваемост на така постановеният от възивният съд съдебен акт, с оглед изричната разпоредба на чл.70, ал.2 ГПК, с която е предвидена възможност за упражняване на инстанционен контрол само в случаите, когато определената цена на исковете е увеличена. Или, както законосъобразно е приел съставът на ВКС, І т.о. определението с което цената на иска се намалява, съгласно изричният законов регламент, не подлежи на обжалване.
Ирелевантни са оплакванията недопустимост и неправилност на определението на въззивният съд, които според жалбоподателят ВКС, І т.о. не бил съобразил. След като е налице, както вече бе обосновано недопустимост на касационния контрол в този случай, съдът не може да извършва желаната от молителят преценка по отношение на допустимостта и основателността на въззивният акт. Този извод се налага от наличието на абсолютна процесуална пречка за разглеждането на спора- изключването му от инстанционен контрол по силата на самата законова норма / чл.70,ал.2 ГПК/.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20 от 16.01.2017 г. по ч.т.д. № 1990/2016 г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: