О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 369
гр. София, 13.11.2008 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 388 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Н. И. в качеството й на едноличен търговец с наименование Е. „К”, гр. Б. чрез процесуалния й представител адв. Р срещу определение № 134 от 08.08.2008г. по ч. т. дело № 173/2008г. на Апелативен съд Бургас, търговски състав, с което е оставена без уважение частната жалба на С. Н. И. в качеството й на Е. „К”, гр. Б. срещу определение от 09.06.2008г. на Бургаски окръжен съд за прекратяване на производството по т. дело № 125/2008г. на същия съд.
В писмено изложение частният жалбоподател релевира доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 от ГПК – определението на Апелативен съд Бургас е постановено в противоречие с практиката на ВКС и решението е от съществено значение за точното и правилно приложение на закона, тъй като разширителното тълкуване и прилагане на арбитражната клауза води до ограничаване правата на страните и налагане решаването на възникналите спорове от орган, различен от определения по закон.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли същото да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Апелативен съд Бургас е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, поради което частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото. Частният жалбоподател не сочи съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона. От данните по делото може да се направи извод, че същественият процеусалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, е въпросът за подведомствеността на съда с оглед арбитражната клауза в чл. 11 от подписания от страните договор за доставка от 27.01.2003г.
Предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице, предвид твърдението на ищеца в обстоятелствената част, че претендираното вземане е на основание сключения на 27.01.2003г. с ответника договор за доставка на стоки – оборудване, наличието на арбитражна клауза в процесния договор и възражението на ответника за липса на подведомственост. Същественият материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивнният съд, е решен в съответствие с постоянната практика на ВКС. Предявеният иск е за заплащане на цена на стока, доставена в изпълнение на договора от 27.01.2003г. Ако доставката е в изпълнение на различни договори, ищецът е следвало да предяви отделни искове, като ги разграничи по основание и размер в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Позоваването на определение по ВАД № 10/1999Г. и решение по арб. дело № 63/1970г. е неоснователно, тъй като критерият за селекция на жалбите по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение/определение е решен в противоречие с практиката на ВКС, но не и с практиката на други съдилища.
Не е налице и предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съобразно посочената разпоредба същественият въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос е наложено от непълнота в закона или е свързано с тълкуване на закона, на неясни правни норми с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Частният жалбоподател не се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК и не сочи противоречива съдебна практика.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Апелативен съд Бургас.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 134 от 08.08.2008г. по ч. т. дело № 173/2008г. на Апелативен съд Бургас, търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.