1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 23 септември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 3777 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Н., чрез адвокат И. З. от ВАК срещу определение № 556 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 655/2015 г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава определение от 13.10.2014 г. по гр.д. № 9452/2014 г. на Софийски градски съд, за прекратяване на производството по делото и изпращането му на Варненски окръжен съд по подсъдност. В жалбата се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност на определението, поради нарушаване правото на защита на ищеца, тъй като не му е изпратен препис от отговора на исковата молба на ответника, за да вземе отношение по възражението на ответника за неподсъдност на делото.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по въпросите – невръчването на препис от отговора на исковата молба на ответника, отразява ли се на правилността на определение на съда, уважаващо по възражение за местна подсъдност по чл.119, ал.3 ГПК, както и на кого следва да се възлага доказателствената тежест да установи местно компетентния съд.
От ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото – чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна.
При проверка на основанията за допустимост на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд констатира следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по исковата молба на В. Б. Н. срещу Р. Д. Я., след отмяна на неприсъствено решение по делото, поради нарушаване правото на защита на ответника, като делото е върнато за връчване на препис от исковата молба. Писмен отговор е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който ответникът е направил възражение за неподсъдност на делото. С определението си от 13.10.2014 г. по гр.д. № 9452/2014 г., Софийският градски съд, е приел възражението на ответника за основателно, поради което е прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност на Варненския окръжен съд.
С обжалваното определение, апелативният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на друг съд, на основание чл.118, ал.2 ГПК, като са изложени мотиви за приложимост на разпоредбата за общата местна подсъдност – чл.105 ГПК.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частният жалбоподател е поставил въпроси, които по своята същност представляват доводи за неправилност и нямат отношение към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съдът е длъжен да следи служебно за родовата подсъдност, както и за подсъдността на делото по местонахождение на недвижимия имот, като във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. Ответникът е с постоянен адрес в [населено място] и е направил възражение за местна неподсъдност на делото с подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба, което правилно е било прието за основателно. Поставените въпроси намират конкретен отговор в нормите на чл.140, ал.1, във връзка с чл.119, ал.4 ГПК, според които с предявяване на възражението за неподсъдност на делото, страната е длъжна да представи доказателствата си, след което съдът се произнася с определение, което се връчва на страните.
Предвид изложените обстоятелства, не следва да се допусне касационно обжалване на определението на въззивния съд, тъй като поставените въпроси са неотносими към крайния извод на въззивния съд относно местната подсъдност на предявения иск. При липсата на правен въпрос като общото основание за допускане до касационно обжалване, изложените в жалбата доводи не могат самостоятелно да обосновават извод за необходимост да бъде изменена или да се създаде нова съдебна практика по приложението на чл.119, ал.3 ГПК (В този смисъл ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1).
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 556 от 23.02.2015 г. по ч.гр.д. № 655/2015 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.