О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 26.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.5875 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №3016 от 24.04.2013г. по гр.д.№8590/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 23.08.10г. по гр.д.№33835/08г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. Г. Г. срещу Д. А. К. и Н. Н. К. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 0,723кв.м. от УПИ ХХVІІІ-102, кв.6, местн. ”В.з.Киноцентъра-ІІІ част”, по буквите А-Б-Л-К-И-Г-Д-Е-Ж-З-А на скицата приложение №2 от 05.06.10г. на вещите лица К. и Г..
Въззивният съд е приел, че въз основа на реституция по ЗСПЗЗ и завет от 06.07.2006г. ищецът се легитимира като собственик на спорния имот, представляващ незастроената реална част от УПИ ХХVІІІ-102, кв.6 по плана на [населено място], местност ”В.з.Киноцентъра-ІІІ част”. Урегулираният поземлен имот попада в границите на урбанизираната територия на [населено място], във вилна зона с преобладаващо малкоетажно застрояване. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. той е бил застроен със законна сграда от праводателите на ответника, които са го закупили от ТКЗС през 1967г. При това положение решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността е постановено в нарушение на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и не произвежда вещен прехвърлителен ефект. Затова предявеният въз основа на това решение иск за собственост следва да бъде отхвърлен. Прието е, че ищецът не е оспорил в срока по чл.193 ГПК удостоверението на общината по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, в което се удостоверява законността на извършеното в имота строителство. Тъй като удостоверението представлява официален документ, то има обвързваща материална доказателствена сила. Независимо от това, построената в имота сграда с размерите и описанието по удостоверението и скицата по чл.13 ППЗСПЗЗ се установява непротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – заключенията по съдебните експертизи, позволителен билет №555/18.09.1970г., протокол за дадена строителна линия №38/27.10.1970г., писмо от дирекция „Контрол по строителството” при СО Р-н „В.” и гласни доказателства относно периода на довършеност на сградата. Прието е също, че е преклудирано направеното едва във въззивната инстанция възражение на ищеца за липса на идентичност между парцел ХХІІ-4317, по отношение на който са издадени строителните книжа и процесния УПИ ХХVІІІ-102, още повече, че в исковата молба е поддържано обратното становище. Независимо от това, възражението е неоснователно, предвид събраните по делото доказателства и установената идентичност между имотите по удостоверението по чл.13 ППЗСПЗЗ и заключението на единичната експертиза.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. Той счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до погрешно установена фактическа обстановка, а оттам – до неправилно отхвърляне на предявения иск. На първо място – в междинното производство по чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ не се изследват въпроси, свързани със законността на строителството, статута на сградите и възможността за възстановяване на собствеността. Последното съгласно чл.33, ал.2 ЗСПЗЗ е от компетентност на ОСЗ, която преценява и предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. В този смисъл е практика на ВАС, посочена от жалбоподателя. На следващо място – ищецът не е бил длъжен да доказва липсата на идентичност между парцел ХХІІ-4317, по отношение на който са издадени строителните книжа и процесния УПИ ХХVІІІ-102. Наличието на идентичност ползва ответниците, тъй като установяването и ще доведе до извод за законност на строителството в парцела. И на последно място – съдът не е обсъдил подробно доказателствата по делото във връзка със законността на постройката – несъответствията между квадратурата по строителното разрешение – 75 кв.м., по протокола за строителна линия и ниво – 98,16 кв.м. и изградената на място сграда, установена от вещите лица и документите за собственост – два близнака от по 21 кв.м.; липсата на идентичност между парцел ХХІІ-4317 и процесния УПИ ХХVІІІ-102, която е установена от двойната експертиза. Съдът не изложил убедителни мотиви и по възражението на ответника, че тази експертиза е била допусната като тройна, а е подписана само от две вещи лица.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Дали представеното по делото удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ е официален удостоверителен документ, представляващ доказателство за осъществили се пред органа и от последния обстоятелства, включително и досежно проверената документация по законосъобразно учредяване и реализиране на правото на строеж от праводателя на ответника.
2. Дали твърдението на ищеца за липса на идентичност между парцел ХХІІ-4317 и процесния УПИ ХХVІІІ-102 представлява оспорване в тази връзка, или е становище по същество, т.е. че ответникът не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже законността на постройката, което включва и доказване на идентичността между двата имота.
Ответникът в производството Д. А. К. оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане по същество. Поставените въпроси са фактически, а не правни, а ако се приеме обратното – те не са от значение за изхода на делото, а по първия от тях има и формирана непротиворечива практика на ВКС, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението към жалбата се свежда до това дали удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ има характер на официален удостоверителен документ по отношение на съдържащото се в него заключение за законност на извършеното строителство. Доколкото въпросът е свързан с наличието на ясни разпоредби, по които има непротиворечива съдебна практика, не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От една страна в чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ изрично се предвижда, че удостоверението, което издава техническата служба на общината, включва информация дали строежът на законно разрешената сграда е започнал в срока по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, а от друга страна в §1д от ДР на ППДСПЗЗ /ДВ бр.122/1997г./ изрично е предвидено, че спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградата по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ се удостоверяват от органите, компетентни да одобрят проекта и да разрешат строителството на сградата. От тези ясни разпоредби следва извод, че техническата служба на общината е компетентна да установи законността на сградата и следователно – удостоверението, съдържащо подобна информация, представлява официален документ, издаден от орган на държавна власт, в кръга на удостоверителната му компетентност и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила в тази си част. Практиката на ВАС, от която черпи аргументи жалбоподателят, е по прилагането на чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ и във връзка с предвиденото в този текст удостоверение, затова тя изобщо не е относима към удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че при прилагането на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ въззивният съд в настоящия случай не се е задоволил да се позове само на удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, а е обсъдил, макар и съвсем лаконично, данните по делото за законност на извършеното строителство в имота, част от който е предмет на спора по настоящото дело. Процесната сграда е построена при наличието на редовни строителни книжа, а обстоятелството, че е с по-малка застроена площ от разрешената, не я прави незаконна.
Вторият въпрос се свежда до това чия е тежестта на доказване на обстоятелството, че сградата по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е построена точно в този имот, за който се отнасят строителните книжа. Това е въпрос, който е обусловил в известна степен крайния резултат на спора по настоящото дело, но не се е оказал решаващ и затова не е сред кръга на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК, по които може да се допусне касационно обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд е изложил и мотиви, че спорната идентичност е установена от доказателствата по делото. Позовал се е както на единичната експертиза, така и на удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ /стр. 107 от първоинстанционното производство/, в което се съдържат данни за наличие на З., одобрен със заповед №2572/14.09.64г., който не е бил обсъждан от двучленната експертиза, а именно от този план пряко произтича и изводът за наличие на идентичност между процесния имот и парцел ХХІІ-4317, по отношение на който са издадени строителните книжа за сградата по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Следва да се отбележи и това, че от конфигурацията на парцел ХХІІ-4317 и линиите на съседните парцели, дадени в протокола за определяне на строителна линия и ниво, съпоставени и с останалите скици по делото, може да се направи заключение за наличие на идентичност с процесния имот. Не следва да се забравя и това, че идентичността е била установена в нотариалното производство от 2000г., в което са издадени нотариални актове за прехвърляне на собствеността върху процесния имот на ответника. В приложенията към двата нотариални акта от 2000г. е описан първоначалният нотариален акт от 1967г., с който праводателите на ответника са закупили от ТКЗС именно парцел ХХІІ-4317, а предмет на даренията от 2000г. е процесният УПИ ХХVІІІ-102. Отделен е въпросът, че двучленната експертиза, на която се позовава жалбоподателят, не е могла да установи идентичност между имота, който праводателят на ищеца е притежавал преди образуване на ТКЗС от една страна и възстановения по ЗСПЗЗ имот от друга.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3016 от 24.04.2013г. по гр.д.№8590/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: