5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 1925 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 93 от 19.01.2018 г. по в. гр. д. № 1952/17 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2445 от 15.06.16 г. по гр. д. № 11556/16 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на [община], че [фирма] е собственик на реална част от недвижим имот с идентификатор 10135.4510.1035 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, с площ 1398 кв.м., графично определена между точки А, Б, В и Г и обозначена върху комбинирана скица № 6, неразделна част от решението. Спорният имот с площ 1398 кв.м. попада в границите на ПИ с идентификатор 10135.4510.1035 и част от него от 1145 кв.м. се ползва от ответника [община] като улица, по която минават автобуси на градския транспорт. Установено е по делото въз основа на СТЕ, че имотът представлява част от терен, който бил отреден за завод „Метал“ съобразно отразяванията в предходния регулационен план от 1963 г. и кадастралния план за територията на З. промишлена зона [населено място] от 1985 г. В КП от 1998 г. е включен в границите на ПИ-501.9257, с площ от 31401 кв.м., с начин на трайно ползване „за площад“, а като собственик е отбелязана [община], без посочено основание. С влязла в сила на 16.04.2003 г. заповед № Р-129/27.03.2003 г. на зам. кмета на [община] е било извършено „попълване“ на кадастралната основа с нов ПИ-310 и ПИ -1480 и корекция в границите на ПИ-9527 /площад/ и ПИ-9529 /улица/, при което северната, южната и източната граници на попълнения нов ПИ-310 съвпадат с регулационните граници на отредения за завод „Метал“ терен по РП от 1963 г. Улично-регулационните граници по приетия по-късно ПУП-ПРЗ/2004г. съвпадат с регулационните граници на отредения „терен“ по РП/1963г., с изключение на зоната около североизточния му край, като голяма западна част от ПИ-9527 по КП/1998г. (включително и процесната реална част) попада в границите на парцел 310 – X. по ПУП-ПРЗ/2004 г. Със заповед № Г-155/31.05.2014 г. на зам. кмета на [община] бил одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ X. – 8783, 635, 637, в който са обединени площите на ПИ-873, 635 и УПИ X. – 310. В кадастралната карта на територията на район Владиславово, [населено място], одобрена със заповед № РД-18-30/19.07.2007 г. на изп. директор на АГКК, е отразено, че процесната реална част попада в ПИ- 4510.286, със собственик [община], вид собственост „публична общинска“ и начин на трайно ползване „за площад“. При последващи промени в кадастралната карта процесният имот, е нанесен в ПИ-634, идентичен на УПИ X. – 310. Със заповед № КД – 14-03-226/03.01.2013 г. на началника на С. в КККР е нанесен нов ПИ-873, в чиито граници са включени цялата площ на ПИ-634, като площта на тупиковата отсечка откъм източната му страна осигурява пътен и автомобилен достъп на ПИ-635.С последната промяна по отношение на имота от площите на ПИ-873, ПИ-635 и ПИ-637 с минимални промени в границите в КККР е нанесен нов ПИ-1035 с площ 65075 кв.м. За спорната част очертания на уличното платно има единствено в КП/1998г., но улицата не е обозначена със собствен кадастрален номер.
Ищецът се легитимира като собственик на имот с идентификатор 10135.4510.1035 КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на изп. директор на АГКК, въз основа на представени констативни нотариални актове от 1999 г., в които описаните имоти – земя и сгради, са включени в активите на дружеството при неговата приватизация.
При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният от [фирма] срещу [община] иск за собственост на процесната реална част от имот е основателен. Тази част не е включена в пътната инфраструктура по действащите планове и няма статут на публична общинска собственост. [община] не предоставя валидно придобити права върху нея и не доказва правно основание за упражняване на фактическата власт. Прието е за неоснователно оспорването от страна на общината на законосъобразността на заповедта, с която е одобрено попълването на кадастралната основа за имоти ПИ – 310 и ПИ -1480 и корекцията в границите на ПИ – 9527 и ПИ – 9529. [община], като участник в това административно производство, е могла да обжалва заповедта за попълването на кадастралната основа, но не го е сторила. Същевременно като орган, администриращ производството, изпълняващият функциите на кмет на общината е констатирал законосъобразното му приключване. Същественото съображение обаче се състои в това, че кадастралният план има само удостоверително значение за фактическото положение на имота, като с него не се създават, променят или прекратяват вещни права.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [община]. Основното оплакване се състои в това, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е изследвал въпроса дали е приложен регулационният план от 1963 г., който е първи такъв за територията. Развиват се съображения за същността на този план, който според жалбоподателя е приравнен на плана по § 16, ал.1 ЗУТ по отношение на предвиденото безвъзмездно отнемане до 25% от площта от имота за обществени нужди. По изричната разпоредба на § 22, ал.1 ЗР на ЗУТ, с влизане в сила на заповедта за одобряване на плана по § 16, ал.1 ЗУТ настъпвал вещноправният му ефект, от който общината черпи права. На следващо място общината поддържа тезата си за нищожност на заповед № 129/27.03.2003 г. на зам. кмета на [община], с която е одобрено попълването на КП на З.. Нищожността произтичала от обстоятелството, че актът за непълноти и грешки не бил подписан от всички пряко заинтересовани страни, сред които самата община, чрез упълномощено за това длъжностно лице. Отделно от това попълването на кадастралния план не е елемент от фактическия състав на придобивната давност и фактическият състав на чл.108 ЗС не е осъществен по отношение на ищеца. Не е съобразено от съда, че процесната реална част е попадала в терен, публична общинска собственост, с начин на трайно ползване „площад“, за който съществува забрана за придобиване по давност. В изложението към жалбата се поддържат основанието по чл.280, ал. 1 т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Кога следва да се счита приложен улично-регулационният план, одобрен при действието на ЗПИНМ /отм./ и правилника за приложението му, при положение, че няма одобрена предходна регулация и законът е приложен правилно?
2. Попълването на кадастрален план част ли е от фактическия състав на придобиване на право на собственост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което достига до касационен контрол без оглед цената на иска, съгласно чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК. Не е налице обаче поддържаното основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Спорната площ фактически представлява улица с действаща автобусна спирка на нея, но според предвижданията на първия регулационен план от 1963 г. тя е част от терена, отреден за нуждите на държавното предприятие, на основата на което е възникнало дружеството ищец [фирма]. Същото е правното положение и според ПУП-ПРЗ/2004г. и действащия ПУП-ПРЗ/2014 г. В нито един от регулационните планове на [населено място] спорната площ не е част от уличната регулация, т.е. юридически тя няма статут на улица и съответно – не е публична държавна собственост.
При първоначалната редакция на чл.39 ЗПИНМ /отм./ до изменението с ДВ бр. 54/1956 г. планът за обществени мероприятия, част от който е уличнорегулационният план, има непосредствено отчуждително действие, т.е. отчуждаването на частни имоти за нуждите на предвидените по плана мероприятия става по силата на самата регулация. След изменението от 1956 г. отчуждителното действие на плана настъпва с обезщетяването на собственика. Съгласно § 77, ал.1 ППЗПИНМ /отм./, отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални регулации, както и по последващи регулации, ако предходните регулации не са били приложени, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината. Всеки собственик отстъпва безвъзмездно мястото до 6 м. пред лицето на отредения за имота му парцел по регулационния план, а ако улицата е по-тясна от 12 м., посочените по-горе тежести се понасят равномерно от собствениците на срещуположните парцели – § 78, ал.1 и ал.3 ППЗПИНМ. Тези правила не се прилагат при вече приложена предходна улична регулация – § 77, ал.2 ППЗПИНМ. В тези случаи осъществяването на нови улици, булеварди и площади е изцяло за сметка на общината. Подобна е правната уредба и в следващите закони – чл.93 З. /отм./ и чл.262 ППЗТСУ /отм./. От същата идея изхожда и чл.16, ал.1 ЗУТ.
Макар да не се позовава изрично на тази уредба, жалбоподателят свързва първия си правен въпрос именно с нея.
Въпросът не е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Проблематиката на прилагането на уличнорегулационния план, приет при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ, е неотносима към спора по настоящото дело по две причини. На първо място – спорната площ не е имала характеристиката на улица по предвижданията на ЗРП от 1963 г. Тя е била част от имота, отреден за нуждите на държавно предприятие и е имала стопанско предназначение, а не е част от проектирана улица по този план. На второ място – по делото няма своевременно направено правоизключващо възражение, нито пък данни действащият ПУП-ПРЗ от 2014 г. да има характеристиките на план по чл.16, ал.1 ЗУТ, за да се преценява дали е бил приложен предходният регулационен план от 1963 г., а освен това според този план процесният имот отново няма характеристиките на улица, за да се изключат правата на ищеца върху него.
Вторият въпрос е свързан с възражението на жалбоподателя за нищожност, евентуално – незаконосъобразност на заповедта, с която е одобрено нанасянето на имота на ищеца в кадастралния план. Въззивният съд се е произнасял по това възражение, затова поставеният въпрос отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и следователно не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по него. В мотивите на т.4 на ТР № 8/2016 г. на ОСГК на ВКС изрично е прието, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Същото правно положение важи и за кадастралните планове, приети при действието на З. /отм./, ЗПИНМ /отм./, ЗБНМ /отм./. По този въпрос няма противоречие в съдебната практика. Въззивният съд е съобразил своето решение с тази непротиворечива практика, като е приел, че с кадастралния план не се създават, променят или прекратяват вещни права. Отделно от това – в случая ищецът [фирма] черпи правото си на собственост не от факта на нанасянето на имота в кадастралния план, а от предоставянето му за стопанисване и управление на държавно предприятие и от последвалото преобразуване и приватизация, при което държавната собственост се трансформира в собственост на търговското дружество – чл.17а ЗППДОП. Правото на собственост на ищеца е удостоверено с нотариални актове, чиито констатации не са оборени от събраните доказателства по настоящото дело. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 1952/17 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: