4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
[населено място], 29.11.2017
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми ноември , две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1741 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 105/10.05.2017 г. по т.д.№ 88/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 139/19.12.2016 год. по т.д.№ 155/ 2016 год. на Шуменски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.55 ал. 1 предл. трето ЗЗД , поради разваляне на сключения помежду им договор, предвид виновно неизпълнение на ответника,сумата от 75 000 лева – предварително заплатена част от продажна цена по договор за продажба на стоки от 20.11.2014 год., ведно със законна лихва върху същата от 04.04.2016 год. до окончателното й издължаване. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като необосновано въз основа на събраните доказателства, в извода на съда за липса на договореност между страните, за пълно авансово заплащане на продажната цена, на което възражение ответникът гради тезата си за ненастъпили предпоставки за разваляне на договора, поради неизправност на самия кредитор – ищец. В аспект на това си възражение касаторът счита, че решението не е съобразено с формирана задължителна съдебна практика по въпроса за доказателственото значение на съставена, двустранно подписана от страните по сделката и осчетоводена от ищеца – купувач по договора – фактура , цитирана в касационната жалба.Страната оспорва обосноваността на извода на съда, че спорната фактура № 1634/ 20.11.2014 год. не доказва уговорка за пълно авансово плащане / преценявана като такава по смисъла на чл.334 ТЗ / . Оспорва да е доказана изискуемост на задължението на продавача, приета поради липса на уговорен срок за доставка на закупената стока и предвид консенсуалния характер на договора, като поддържа и довода за недоказана безполезност на забавеното изпълнение .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиране на конкретен, ясен и точен правен въпрос.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът, позовавайки се на упражнено потестативно право за разваляне на сключен договор за продажба с ответника, вкл. със самата искова молба , претендира връщане на авансово заплатена на същия част от продажната цена – 75 000 лева , на основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД. Ответникът, макар в първоинстанционното производство да се е защитавал и с алтернативното възражение за извършена доставка, очевидно не поддържа същото във въззивното и в настоящото – касационно – производства. Защитата му в същите се ограничава до възражението, че между страните е уговорено пълно авансово плащане на продажната цена,като условие за изискуемост на задължението на продавача,и доколкото такова не е извършено от купувача, същият като неизправна страна няма право да развали договора, в евентуалност – че следва да упражни това право само след едностранно предизвестие и с предоставяне на разумен срок за изпълнението на ответника, освен ако докаже безполезност на забавеното изпълнение от продавача. Общата договорена продажна цена е 80 640 лева, съгласно фактура № 1634/ 20.11.2014 год. , в която под „ описание на стоката / услугата „ е вписано „авансово плащане за покупка на дървени пелети„ , като няма спор относно разплатена от купувача част от 75 000 лева, претендирана за връщане с така предявения иск.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на иска , въззивният съд е приел, че съставената фактура съставлява доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба , при липса на спор за частично платена продажна цена от 75 000 лева. Приел е, че с исковата молба е упражнено надлежно правото на разваляне на договора, поради неизпълнение задължението на продавача , което и въпреки липса на изрично уговорен срок следва да се счита дължимо в разумен срок след плащането, както и доколкото в хода на съдебното производство,в подходящ с оглед конкретните обстоятелства срок, същият не е предложил изпълнение. Съдът е приел, че липсва уговорка между страните, за дължимо изцяло авансово плащане на продажната цена, съгласно чл. 334 ТЗ и в предвидената от разпоредбата писмена форма, очевидно отричайки подобна уговорка изводима от съдържанието на представената фактура. Няма установено по делото обстоятелство, за осчетоводяване на фактурата от купувача.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал изречение в съответна въпросителна форма, но ясен въпрос е еднозначно изводим в следния смисъл : Визираното във фактура , като „ описание на стоката / услугата „ – „авансово плащане на продажната цена„ , при липса на писмен договор с изрична такава уговорка между страните,обуславя ли извод за сключена търговска продажба с предварително плащане на цената, съгласно чл.334 ТЗ ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното с постановени по реда на чл.290 ГПК решения : реш.№ 46 по т.д.№ 546/2008 год. на ІІ т.о., реш.№ 71 по т.д.№ 11/ 2009 год., реш.№ 62 по т.д.№ 546/ 2009 год. на ІІ т.о. , реш.№ 42 по т.д.№ 593/2009 год. на ІІ т.о., реш.№ 96 по т.д.№ 380/ 2009 год. на І т.о. и решение № 109 по т.д.№ 465 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Въпросът удовлетворява изискването за правен, доколкото отговор на същия е предпоставил решаващите мотиви на въззивното решение, въпреки че тезата на ответника не е била в позоваване на уговорка с функциите, предвидени в чл.334 ТЗ, а единствено в аспект на договорено условие за настъпване изискуемост на задължението на продавача.Не се явява обоснован,обаче,допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираната съдебна практика е дала отговор за доказателственото значение на осчетоводяването на двустранно или едностранно съставена фактура, но за установяване възникването на облигационно правоотношение между страните, при това значението на осчетоводяването на фактурата в счетоводството на отричащата го страна, вкл. за доказаване настъпила изискуемост за плащане на цената / когато се касае за разпореждане с движими вещи /.Съдебната практика коментира доказателственото значение на съдържанието на така осчетоводена фактура, по отношение съществените елементи на сделката , изводими от фактурата – страни,предмет, цена, не и досежно уговорката на факултативни елементи, каквито са срока, условието, тежестта. Никое от цитираните съдебни решения не дава отговор на въпроса дали изписването на „ авансово плащане на продажна цена „ в съставена за данъчни цели фактура, доказва постигнато между страните съгласие относно факултативен елемент на продажбата – отлагателно условие за настъпване изискуемостта на задължението на продавача след цялостно изпълнение задължението на купувача / какъвто впрочем не е и смисъла на уговорка , основана на чл.334 ТЗ, респ. целите на подобна клауза – авансово заплатеното да се счита като задатък при неизпълнение на продавача /.
Поради необосноваване на допълнителния селективен критерий, касационното обжалване не следва да се допуска.
Въпреки представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, ответната страна не е предявила изрично искане, основано на чл.78 ал.2 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105/ 10.05.2017 г. по т.д.№ 88 / 2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :