О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 30.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1923/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3495/10.04.2018 година на М. К. М. от [населено място], заявена от особения представител адв. С. К. – АК В. Т. срещу въззивно Решение Nо 61 от 22.02.2018 год., постановено по В.гр.д. Nо 937/2017 година на ОС- Велико Търново по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 394 от 10.10.2017 год., постановено по гр.д. № 854/2017 година на РС- Горна Оряховица по уважения иск за собственост по чл. 108 ЗС, предявен от ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ против М. К. М., а който ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на ведомствено жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] заедно с придаващото се към апартамента избено помещение № 9.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила при осъществяване правото на защита на ответника и необоснованост на изводите на съда досежно наличието на предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС – основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение към касационната жалба искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с довод, че при тълкуването и приложението на чл. 108 ЗС особено важно за точното прилагане на закона и развитието на правото е изясняване на обстоятелството правилно ли съдът прилага материалния закон и кореспондират ли извършените от него изводи с волята на законодателя, а противоречието на изводите на съда с фактите и доказателствата по делото е довело до постановяване на очевидно неправилно решение- основание за допускане по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По делото е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответникът по касацията – ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“, с който се обосновава липсата на основания по чл.280 ГПК за допускане на касационното обжалване. Оспорва се и основателността на самата касационна жалба, поддържайки, че изложените съображения за отмяна на въззивното решение са несъстоятелни и недоказани, а постановеният съдебен акт е законосъобразен.
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на доводите в жалбата и изложени основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ал.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК намира:
Касационната жалба е процесуално допустима от гл. т. спазване срока по чл. 283 ГПК и с оглед изискванията на чл. 280, ал. 3 ГПК съобразно предмета на спора , а именно иск за собственост на недвижим имот.
След преценка на наведените доводи , настоящият състав намира , че не са налице основания за селекция и допускане на касационно обжалване.
При постановяване на обжалваното решение, окръжният съд е приел, че ищецът- държано предприятие е материално легитимиран по иска за защита на вещното си право на процесния имот по исков ред. Предоставеното му правото на управление и стопанисване на имота – държавна собственост се установява на базата на представените АДС 827/08.07.1964 година , извлечение от инвентарната книга за дълготрайните материални активи на ДП.Прието е , че ответникът упражнява фактическата власт по отношение на процесния имот, без правно основание за това. По отношение на релевираните с въззивната жалба процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане, въззивният съд е приел, че същите са преодолени чрез предоставената възможност от втората инстанция за представяне и обсъждане на допуснатите пред него доказателства и предприетата дейност по изясняване на фактическата страна на спора.
Настоящият съставна касационния съд намира , че не може да се приеме наличие на релевираните основани за допускане на касационно обжалване.
Не налице соченото основание за допускане на касационното обжалване на въззивното на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Предпоставка за допускане касационно обжалване на въззивното решение на това основание изисква поставеният от касатора обуславящ изхода на делото правен въпрос 1./ установената от съдилищата съдебна практика да се нуждае от промяна поради възприетото в нея неточно тълкуване на разпоредбите на закона или за осъвременяване на тълкуването или да е 2./ налице изменение на законодателството в резултат на изменени обществени условия или 3./ за създаване на съдебна практика по прилагането на законите, когато същите са непълни , неясни или противоречиви.
Искането на касатора за допускане на касационното обжалване се обосновава с тезата, че от особено важно значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото е при тълкуването и приложението на чл. 108 ЗС да се изясни обстоятелството правилно ли съдът прилага материалния закон и кореспондират ли направените от него изводи на волята на законодателя.
Формулировката на касатора не сочи основната ( обща) предпоставка на закона, с която се свързва селекцията – а именно конкретен правен въпрос обусловил изводите на решаващия съд по правния спор.Въпросът за правилното приложение на материалния закон , респ. за обосноваността на правните съображения , съобразно събраните по делото доказателства са въпроси по същество на спора и касаят евентуалната преценка на касационния съд относно правилността на обжалваното решение. Преценката за законосъобразност на въззивното решение може да се направи само в рамките на същинския правораздавателен контрол на касационната инстанция
Задължението на касатора да посочи правния въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК е от изключително значение в етапа на производството по чл. 288 ГПК доколкото Върховният касационен съд може да селектира касационната жалба само при съпоставката на дадени от съдилищата разрешения именно то този въпрос.
„Очевидната неправилност“ на обжалвания въззивен съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен обжалване по чл. 280, ал.3 предл.3 ГПК , предполага такава неправилност , която се констатирана от касационния съд без необходимостта от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизвоствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност следва да бъде възприета като квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, водещи до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Като очевидно неправилен би бил съдебен акт, постановен в противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или спорът е разрешен въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, или решението е постановено при явна необоснованост на поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, когато неправилността произтича от неточно прилагане и тълкуване на закона, от неправилното решаване от съда на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето или от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, не е налице очевидна неправилност и предпоставка за допускане на касационното обжалване е реда и условията на чл. 280, ал. 1, т. 1- т.3 ГПК.
В случая не може да се приеме теза, че обжалваното решение е очевидно неправилно, доколкото липсват видими прояви на тежко нарушение на материалния или процесуален закон. Решаващият извод на въззивния съд, че приложените писмени доказателства- извлечение от инвентарната книга на предприятието , АДС от 1964 г. и др., за правото на собственост на държавата , предоставено като право на управление и стопанисване на държавното предприятие обосновават материално-правната легитимация на страната –ищец и нейното право на искова защита поради упражняваната без основание фактическа власт от страна на ответника, не могат да се квалифицират като неточно приложение на закона. Изложените от касатора аргументи за възможното неправилно възприемане на фактите, обусловено от невъзможността да бъдат установени от представените доказателства, което е довело до необосновани правни изводи за принадлежността на спорното право в патримониума на ищеца и неоснователност на осъществяваната фактическата власт върху имота от ответника, не могат да обосноват тезата за очевидна неправилност на решението.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГП. във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал.3 предл.3 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 3495 /10.04.2018 година, подадена от адв. С. Й. К.- АК-В. Т., в качеството й на особен представител на М. К. М. ЕГН: [ЕГН] срещу въззивно Решение № 61 от 22.02.2018 година по гр. в. д. № 937/2017 година на Окръжен съд-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :