О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр.София, 30.04.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1721 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.01.2015г. по гр.д.№ 30/2014г. на ОС Русе, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Е. Н. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът – А. „М.”, чрез процесуалния си представител, в писмено становище моли да не се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователни предявените срещу А. „М.” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Прието е, че жалбоподателят е работил по силата на трудов договор с А. „М.” като „глевен митнически специалист и с писмо от 2.VІІ.2012 год.е уведомен, че длъжността му е закрита, считано от 1.VІІ.2012 год. с влезлия в сила Класификатор на длъжностите в администрацията и му е предложено преназначаване на длъжността „инспектор в АМ ” по служебно правоотношение съгласно §9, ал.1 от Наредбата за прилагане на КДА. Установено е, че жалбоподателят има завършено средно образование, а за заемане на длъжността „„инспектор в АМ ” се изисква висше образование с минимална образователна степен бакалавър, както и че със заповед № 7385 от 23.VІІ.2012 год. директорът на А. „М.” е прекратил трудовото правоотношение с него на основание чл.325, т.12 КТ
При тези данни съдът е приел, че уволнението на жалбоподателя е извършено при наличие на предпоставките по чл.325, т.12 КТ. Доводите му за незаконност на уволнението поради липса на соченото в уволнителната заповед основание, липса на извършен подбор по чл.329 КТ, нарушения на чл.130 КТ поради наличие на масови уволнения и нарушение на чл.3,ал.7 от Наредбата за прилагане на КДА съдът е счел за неоснователни с оглед съдържанието на разпоредбата на чл.325,т.12 КТ. Съдът е счел за неоснователни предявените искове по чл.344 КТ. Изложил е съображения за това, че съгласно разпоредбата на чл.325, т.12 КТ работодателят може да прекрати трудовото правоотношение със служител, когато длъжността е определена за заемане от държавен служител. Посочено е, че за да е налице това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителят да е определена по съответния за това ред ,тоест да е издаден валиден административен акт , определящ длъжността за в бъдеще да се заема от държавен служител по служебно правоотношение, като в определени случаи определянето на дадена длъжност за заемане от държавен служител може да бъде установено и с нормативен акт, каквато хипотеза е налице в разглеждания спор и тя е уредена в § 9,ал.1 от Наредбата за прилагане на КДА, приета с ПМС № 129/26.VІ.2012 год.,в сила от 1.VІІ.2012 год. При така установените обстоятелства по делото съдът е приел, че с издаването на заповед № 7385/23.VІІ.2012 год. работодателят законосъобразно е упражнил правото едностранно да прекрати трудовото правоотношение с жалбоподателя на основание чл.325, т.12 КТ,- уволнението е законно, а исковете за отмяната му, възстановяване на работа и присъждане на обезщетение са неоснователни.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да спре производството по трудов спор когато има висящ адманистративен процес, касаещ валидността на административен акт от значение за трудовото правоотношение и за значението на констатирано противоречие между фактическото и посоченото в заповед за прекратяване на трудовия договор основание. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване по въпроса за задължението на съда да спре производството по трудов спор когато има висящ адманистративен процес, касаещ валидността на административен акт от значение за трудовото правоотношение на основание чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК е неоснователно, тъй като с въззивното решение е даден отговор в съответствие с практиката на ВКС. В ТР№2/2014г. ОСГ ТК на ВКС е прието, че висящото гражданско дело , спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт , не е обусловено по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК от решението по административното дело , образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В съответствие с тази практика се е произнесъл и въззивния съд, а в случая се е съобразил и със задължителните указания дадени във влязлото в сила определение от01.12.2014г. по гр.д.№1507/2014г.,І г.о. на ВКС.
С постановеното тълкувателно решение е уеднаквена практиката по поставения въпрос и не са налице и основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса за значението на констатирано противоречие между фактическото и посоченото в заповед за прекратяване на трудовия договор основание настоящият състав намира, че не е налице общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като такъв не е разрешаван от въззивният съд. Съдът се е произнесъл единствено по законността на уволнение, извършено на основание чл.325, т.12 КТ, каквото е посочено в уволнителната заповед като фактическо, а така също и като правно основание. За да е от значение за спора поставеният от жалбоподателят въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на съда по спорния предмет, а не и да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в този смисъл т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
На основание чл.78, ал.5 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2015г. по гр.д.№ 30/2014г. на ОС Русе.
ОСЪЖДА Е. Н. М. да заплати на А. „М. сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: