О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 326/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. П. от гр. С. чрез пълномощника си адв. Ж от САК, срещу решение от 27.06.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 3951/2007 г., с което оставено в сила решение от 28.05.2007 г. на Софийския районен съд 5664/2007 г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ. В изложението за допускане на касационно обжалване е формулиран въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд – „приложното поле на чл. 70, ал. 1 и чл. 71, ал. 2 от КТ” и се твърди, “че нарушението на материалния закон, както и липсата на обоснованост на обжалвания съдебен акт са основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а правилното приложение на закона е от значение за неговото точно прилагане, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК”.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника по касационната жалба „К” АД.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Ищецът Л. Т. П. е предявил исковете по чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ срещу “К” А. , тъй като счита, че още при сключване на трудовия договор на 27.VІ.2006 г. в него е вписана клауза за срок за изпитване в полза на работодателя 6 месеца – по чл. 70 от КТ, макар и той да е работил в комбината 9 години и осем месеца преди сключване на този договор. Поради това прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 71 ал.1 от КТ е станало незаконосъобразно, с “нищожна клауза” според него. От допълнителното заключение на вещото лице Т. Б. се установява обаче, че изпълняваната трудова функция в периода от 1983 до 1992 г. е била пряко свързана с производството на КХЗ (цех “К”). Последната длъжност, заемана по трудовия договор от 27.VІ.2006 г. е с клас “аналитичен специалист”, пряко подчинена на Р. на звено проекти – КХП- директора по “технически въпроси и техн.развитие”- проекти. Отговорността е свързана с изготвянето и внедряването на проекти. Следователно не е налице пречката по чл. 70 ал.5 от КТ, тъй като предишната работа в периода от 1983 до 1992 г.е била с различен характер от функциите, с които е бил натоварен по силата на новия трудов договор, сключен със срок за изпитване в полза на работодателя. Поради това предявеният от Л. П. иск за признаване уволнението му за незаконно по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е отхвърлен като неоснователен.
Посоченият от касатора материално правен въпрос за приложното поле на чл. 70 ал.1 от КТ, чл. 71 ал.2 от КТ и процедурата по мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не съдържа конкретна и ясна формулировка.
Съгласно ТР № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС има правомощие единствено да го уточни или детайлизира, но не е длъжен да го изведе от изложението, особено в случаите, когато такъв въобще не е формулиран.
Правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й.
Касаторът е възпроизвел в изложението за допускане на касационно обжалване разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като ВКС намира, че не е формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както и че не може да бъде изведен правен въпрос от общата формулировка „приложното поле на чл. 70, ал.1 и чл. 71, ал. 2 КТ”. Поради изложеното е видно, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.06.2008 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, ІІ-д състав постановено по гр.д. № 3951/2007 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: