О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
гр.София,10.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на трети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 379/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Нели Т. , адвокат от гр. Г., пълномощник на М. А. Т. от гр. Д., Република Г. , е подала касационна жалба вх. № 550 от 19.02.2009 год. срещу въззивното решение № 272 от 15.09.2008 год. по в.гр.дело № 1440/2007 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 383 от 09.10.2007 год. по гр.дело № 780/2006 год. на Г. районен съд, с което е отхвърлен предявения срещу Т. И. М. от с. К., обл. Благоевград иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследниците на А. К. М. , бивш жител на с. И., са били собственици на нива от шест декара в м.”К”/”Окопите”/, землище на с. И., при съседи: наследници на Л. Ж. , наследници на К. Ж. , наследници на Т. Х. и наследници на С. Х. , на основание давностно владение към момента на образуване на ТКЗС в с. И., обл. Благоевград. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на: решение № 932 от 17.06.2003 год. по гр.дело № 1700/2002 год. V г.о.; решение № 754 от 25.04.2002 год. по гр.дело № 1504/2001 год. V г.о.; решение № 1* от 14.10.2003 год. по гр.дело № 1898/2002 год. V г.о.; решение № 975 от 19.07.1994 год. по гр.дело № 1498/1993 год. ІV г.о. и б/ противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, с позоваване на решение № 488 от 08.07.2005 год. по в.гр.дело № 53/2004 год. на Б. окръжен съд.
Ответникът по касация Т. И. М. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решаващ мотив на въззивния съд за неоснователността на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е,че не е доказано да е изтекла придобивна давност чрез упражняване на владение върху имота от наследодателя на ищцата/касатор/-до смъртта му през 1942 год. и от неговите наследници-след това в продължение общо на 20 години. Съдът приел, че никой от свидетелите не е установил началния момент на упражняваната от А. М. фактическа власт върху нивата, нито е посочил като краен момент на упражняването й внасянето на имота в ТКЗС. Според въззивния съд, свидетелите посочили, че към момента на образуване на ТКЗС и преди това-от 1942 год. имотът бил обработван от Т. М. , а никой от свидетелите не казал, че преди или след смъртта на А. М. неговите наследници са обработвали нивата.
Липсва твърдяното противоречи с решение № 932 от 17.06.2003 год. по гр.дело № 1700/2002 год. V г.о., съгласно което емлячният регистър е официален документ, удостоверяващ изявлението на лицето, че записаните въз основа на подадена от него декларация земеделски имоти са негова собственост. В случая, въззивният съд не е отказал да цени като доказателство декларацията за притежаваните от А. М. към 1929 год. непокрити имоти, между които e отразена и нива от 6 декара в м.”К”, в който документ обаче не са посочени границите на имота.
Решение № 754 от 25.04.2002 год. по гр.дело № 1504/2001 год. V г.о. не е относимо към настоящия казус, тъй като е посветено на писмените доказателства по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, а именно документи, материализиращи придобивно основание, имащи транслативен ефект. С него е прието, че заявлението-декларация за приемане в ТКЗС, протоколите и декларациите за притежавана земеделска земя, както и извлеченията от вписванията в съответната община не са основание за владение по смисъла на чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ. В случая, ищцата/касатор/ не се позовава на такива документи, нито твърди, че давността е продължила да тече и след включване на земята в ТКЗС. Напротив, позовава се на решение № 975 от 19.07.1994 год. по гр.дело № 1498/1993 год. ІV г.о., в което е прието, че след внасяне на земята в ТКЗС и промяната на собствеността върху нея от реални в идеални граници, не е релевантно владението, упражнявано като придобивен способ и е преустановено течението на давността. В случая, ищцата/касатор/ твърди, че двадесетгодишната давност е изтекла за времето от 1928 година, когато А. М. бил оземлен, до 1948 година и към 1956-1957 год./момента на образуване на ТКЗС/, той, респ. наследниците му са придобили собствеността върху имота.
Решение № 1* от 14.10.2003 год. по гр.дело № 1898/2002 год. V г.о. не е пряко относимо към настоящия казус. Макар и постановено по иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, фактическите изводи в него са основани на конкретна преценка на декларация за притежавани непокрити имоти, подадена през 1949 год. в съвкупност с останалите доказателства по делото.
Решение № 488 от 08.07.2005 год. по в.гр.дело № 53/2004 год. на Б. окръжен съд не установява противоречиво решаван от съдилищата материалноправен или процесуалноправен въпрос, доколкото в него предмет на установяване е било правото на собственост, придобито по силата на Закона за селскостопанското настаняване на бежанците чрез средствата на заема, отпуснат със съгласието на О. на народите от 1926 год.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 15.09.2008 год. по в.гр.дело № 1440/2007 год. на Б. окръжен съд по жалба вх. № 550 от 19.02.2009 год., подадена от М. А. Т. от гр. Д., Република Г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: